Детето ми се ядосва често - как да реагирам аз?

[LaCoquine]

Напоследък детето все по-често се ядосва, сякаш безпричинно. Обикновено това се случва, когато е кисел и му се спи, но въпреки това не съм сигурна как да реагирам. Не искам да се ядосвам, но наистина не зная как да го успокоя, да разреша проблема или да помогна по какъвто и да е било начин

53afa03771213861315da4bd.jpg (12.42 KiB) Прегледано 6296 пъти

Според вас има ли начин да успокоим детето, да го накараме да се отърси от гнева си? А когато ядосвайки се изкарва извън нерви нас, какво да правя, как да реагирам, така че да не предизвиквам още гняв в него, но междувременно и аз да се успокоя?

[franky]

Мисля, че преди да реагираш е добре да се замислиш какво е в него и кое наистина провокира подобно поведение, ако е необходимо поговорете за това, а не бързай да забраняваш или използваш думи, които не искаш... така че дай по-спокойно и без да се ядосваш и ти, безпредметно е

[Elica]

Зависи много от възрастта, зависи и за какво се ядосва детето. Много често децата са агресивни заради случващото се вкъщи. Преосмислете вашето държание у дома, дали не е същото като на детето ви?

[belleville]

Зависи много от възрастта, зависи и за какво се ядосва детето. Много често децата са агресивни заради случващото се вкъщи. Преосмислете вашето държание у дома, дали не е същото като на детето ви?

Едва ли ако се биеха вкъщи щеше да я озадачава поведението на детето. Все пак наистина не е задължително да се стига до крайности, за да се отразява и на детето, но е добре да се помисли по тези въпроси.

[Mamacita]

Като цяло спокойната обстановка в дома може да допринесе много за поведението и чувствата на детето. Опитай да погледнеш през неговите очи с твоя акъл, та виж какво ще излезе накрая

[rabotnata pchela]

Обстановката е много важна затова дали детето ще се ядосва, ще е агресивно, разсеяно и изнервено. Ние живеехме в доста напрегнат дом, всеки викаше и се караше за него, всички бяха изнервени, малкия - също. Преместихме се и сега е доста спокоен, но отне близо година да се промени. И все пак си има своите моменти, но като всеки човек и той. Така че наистина се замислете какво е положението у вас и тогава търси грешката в детето.

[BeenieGal]

Абе не винаги е от обстановката, има деца, които просто са си по-странни, плачат и се тръшкат за всичко, имам чувство, че е част от възрастта, в която са

[Malina]

Абе не винаги е от обстановката, има деца, които просто са си по-странни, плачат и се тръшкат за всичко, имам чувство, че е част от възрастта, в която са

Има, разбира се, има си такъв бебешки пубертет, който е около 2-рата година. Но при по-големите деца или е от глезотия тръшкането или е от факта, че родителите са забравили за него и им е далеч по-лесно да му запушат устата, като му дадат желаното. А третият и най-чест ввариант е както са обяснили - от обстановката у дома. Не всички семейства са такива, каквито изглеждат отстрани.

[fairy]

Аз съм в очакване на първото си дете и не съм попадала в такава ситуация още, но не мисля да треперя от всяко тръшкане и да угаждам . При по-големите деца според мен колкото и да е маловажна причината за родителя, трябва да поговори с него и да му покаже, че с гневни реакции не се решават нещата.

[Monika_Spasova]

Аз съм в очакване на първото си дете и не съм попадала в такава ситуация още, но не мисля да треперя от всяко тръшкане и да угаждам . При по-големите деца според мен колкото и да е маловажна причината за родителя, трябва да поговори с него и да му покаже, че с гневни реакции не се решават нещата.

Ти кавко мислиш и то какво ще стане са две различни неща. Знаеш ли колко пряителки имам дето много говореха, все правеха забележки на другите и т.н. а като станаха родители техните деца са най-зле. Тъй че който много говори нали знаеш.. това му се случва.