Скоро се срещнах с приятелка, която не бях виждала дълго, знаете как е, говорихме за живота, за съдбата, за хората, които ни обикалят, съответно осъзнах и колко много съм се променила.
Вече сякаш не мога да бъда истински близка с хората, а когато виждам още по-студени същества в това отношение, то ми става много гадно като зная, че и аз съм такава.
Какво според вас ни кара да ставаме такива с годините, опита и разочарованието от хората, може би... или? Когато за пръв път видях тази инсталация, много ми хареса, тъй като е повече от истинска, все по-често си спомням за нея, когато се хвана, че и аз някак си се отдалечавам от хората, които обичам и ме обичат...
Случва ли ви се и на вас да попадате в такива ситуации и да се хващате, че някак страните, че се отдалечавате от близките си или просто да не смеете да се разкриете максимално пред хората? Смятате ли, че можете да бъдете истински близки с някого, без да криете нищо от него и тук не говорим само за чистите битовизми, с които предполагам, че ще се започне дискусията...?