намирам се в много заплетена и ужасно болезнена за мен ситуация, и моля за вашите мнения за да се опитам да погледна проблема си през вашите очи. Накратко историята е следната.. Преди 3 месеца мой познат ме покани на среща, тъй като отдавна все търсил повод да се видим но все се разминавали нещата, видяхме се говорихме за всичко, което ни вълнува. Освен за всичко друго ми сподели че от 10 г. живее с жена с която явно не се разбират,че отношенията били оставени на течението но не се решава да се разделят защото било станало навик
.. и е търсел постоянно нещо ново и различно, което винаги му е липсвало. Започна да ме търси да се виждаме но разбира се винаги тайно по обясними причини. Всичко беше прекрасно, отношение, внимание ,открих прекрасен човек само че му казах че не е редно да продължаваме така защото аз не търся временна връзка а нещо истинско и сериозно, още повече знаейки за др човек му казах че не ми е приятно така да започва нещо с лъжи и криейки се. Тези постоянни лъжи и криене ме караха да се чувствам ужасно и го помолих да прецени какво иска за себе си и да не продължаваме така защото всички страдаме. Според мен беше нормално защото говореше е иска дом и семейство, ходихме по огледи на апартаменти каза че е намерил това което търси и че тази промяна му е липсвала. Само че като му казах да реши каквото и да е но да има ясна позиция се оказа че не бил готов, трябвало му още време, не знаел как да направи така че хем да не нарани досегашната си половинка нито пък мен.. което няма как да стане 
Осъзнах че явно трябва да се оттегля, неспира да ме търси и да ми пише какво ли не да му дам малко време да се реши но не знам има ли смисъл?? да сме оставили засега нещата по старому докато съберял кураж... тотално съм в дилема има ли въобще смисъл да преосмисли нещата :?
