Какви са най-големите ви страхове, като родители?

[Lollipop]

Както знаете, изненадващо за всички, се сдобоих с един Максим, който вече е на месец и половина. :) Та за уикенда сме планирали малка екскурзия, за да разходим дъщеря ми, по случай завършването на училище и успешните ѝ резултати. :) Горових с приятелка, ако искат да ги вземем с нейния малък младеж, да ги разходим, при която тя категорично и истерично ми отказа, "защото било опасно да се возят в кола".
Не отричам, че опасности дебнат от всякъде, но това ме накара да се замисля какви са най-големите ви страхове като родители? Само аз ли съм толкова неглиже или другите не са в час, не знам.
Та какви са ви страховете на вас, какво ви плаши най-много, треперите ли постоянно над детето си и за какво ви е страх най-много?

[black]

Гледам да не се вживявам толкова, жената успешно ме замества в това отношение . Не е нужно чак толкова да се трепери, човек не може да предвиди абсолютно всичко. Лошото като реши да идва, винаги идва. Но в битов план родителите трябва да сме едва ли не врачки, за да предвидим всяка стъпка на хлапетата, защото бързо спретват лудориите .

[Mon_ton]

Страхувам се от болестите, с които не мога да се справя и с тези, които са много страшни, а никой не е застрахован от тях, боя се за цялото семейство, не само за малката, но и за мен и за мъжа ми. Страхувам се да не се наложи да се разделим преждевременно. :( Това ми е най-големият страх, а май няма какво да направиш в това отношение, да си гарантираш, че ще си здрав до 80 години! :(

[Kaya]

Притеснявам се от много неща, но се опитвам и аз да мисля положително. Гледам да карам с усмивка и да не се втелясвам, че не се знае дали няма с лоша мисъл да дърпам Дявола за опашката. Страховете ми най-вече са за това, да не залитнат по наркотици един ден, че спасение от там няма. :(

[balsam]

Моите поотраснаха вече, но притесненията не изчезват. Като бяха по-малки се страхувах от болести, сега като са по-големи, ме е страх да не се пребият някъде или някой друг да им навреди.

[Rali_hr]

Страхувам се от това, от което не мога да го предпазя, от болести, от лоша компания, от опасности, да не останат глупави децата, да не им се развие тежко живота, или моя и да им легна на гърбината на старини, ей такива неща :)
но не се стрхувам да ходим по улиците де.

[rabotnata pchela]

Аз колкото съм "луда" , толкова съм и шашната. Страхувам се от всякакви неща, от болести, от глупости, от наркотици, да не го блъсне кола, да не го отвлече някой, да не си удари главата някъде, докато кара ролери, да не си прехапе езика, да не го дразнят приятелите му. Като оставим настрана това, добре си живеем.

[iwoni]

Няма как да ги предпазим децата от всичко, колкото и да искаме. И аз искам животът на моето да е безоблачен, щастлив, без трудни моменти и сътресения, но няма как да стане за съжаление. Важното е да ги подкрепяме, да сме до тях, пък другото ще се нареди .

[Lollipop]

Да, то никой не иска да им се случват лоши неща, аз най-много се страхувам от нещата, които не могат да се променят и които нямат решение, като лошите болести. Не се притеснявам от трудностите на живота и уроците, които трябва да вземе всеки един от нас, там само подкрепата на близките е достатъчна. :)

[Rali_hr]

То в наши дни страховете от болести са най-големи, като виждаме какви заболявания има. :) дано да не се случват! :) Но като оставим това настрана, притснявам се и как ще им се развие живота, дали ще успеят да се справят ;)