rabotnata pchela написа:Минах по пътя с астмата. :) Диагностицираха го на 3 години, имал астма, според личния ни лекар. Той беше запознат с родовото състояние и беше решил още от бебе, че малкия ще развие астма, като баба си. Лекаря ни беше откровено некадърен, не даваше направления почти. Изключително рядко. След поредното боледуване от бронхит -може би 15-то за годината, той реши, че е крайно време да се примирим и ми каза "детето ти е с астма, отиди и си вземи рецептурна книжка да впишем лекарствата, които ще вземете безплатно". Отговорих му само с "добре, отивам". Заведох го в най-близкия кабинет на педиатър в града, за който се сетих, оказа се човека там. Чу го, казах му опасенията на личния лекар, изписа ни антибиотик, пи го 3 дена и му мина. Детето се излекува от астмата, ей така като с магия. Отписах детето от тоя личен лекар, срещна ме веднъж и попита как е, казах му, че е много добре и че е напълно здрав. :) Не знам какво целеше,с поред мен от безпомощност реши, че е крайно време да се закачим с една по-сериозна диагноза и да предстанем да го занимаваме с нас и нашите болести.
klara написа:Така стана на днешно време, че на всеки могат да му открият какво ли не. Но излишно и насила да ни приписват заболявания само защото често се срещали, е откачено. Често чета за случаи на хора със сбъркани диагнози и години наред пият какви ли не лекарства без да има нужда. После се чудим защо сме като парцали.
MGB написа:Чак пък по-зле, не знам, мисля, че не всички са и ще са болни, с разбита имунна система и с по някое заболяване. Тъпченето с лекарства може да бъде прекъснато като практика. Все повече хора се обръщат към народните и натурални продукти и илачи. Търсят други начини да се лекуват, не само да гълтат всевъзможни хапчета.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта