BeenieGal написа:На 30 г., необвързана, с добра кариера. Сигурно така започват обявите, в които самотни жени търсят своята половинка или човек, с който да се запознаят и евентуално да развият отношенията си. Само че аз не си търся. Чувствам се много добре в положението, в което съм, и дори нямам намерение скоро да го променям. Не ме разбирайте погрешно - не съм някоя монахиня, която не си подава носа навън и не се среща с хора. Напротив. Още у хората битува представата, че мъжете и жените като прехвърлят определена възраст и са сами са направо за оплакване. Аз пък смятам, че необвързаните са в по-изгодна позиция и има повече плюсове да си такъв, отколкото семейните двойки, например. Като почнеш от свободно време, по-голямо лавиране с финансите, поддържане на връзка с приятели и семейство. Според вас кое е с повече предимства - да си обвързан или необвързан? Основателно ли е поставянето на неженените и неомъжените в раздела на загубеняците и нещастниците?
fairy написа:
Аз съм на почти 35 години и бях като теб. Живеех си живота, правех каквото ми харесва на мен и бях доволна. Имах приятел, с който не живеехме заедно по мое настояване, защото така се чувствах комфортно. Но станах на 33, някакси поулегнах, започнах да се замислям за бъдещите си планове и естествено нещата започнаха да се наместват без някаква съпротива от моя страна. Събрахме се с приятеля ми да живеем заедно, ето вече дете имаме и животът ми тръгна в друго русло. Благодарна съм, че имах преди това онзи живот, защото получих много, научих много, изживях го, взех каквото можах и сега не ми липсва, защото имам други приоритети. Затова се наслаждавай и следи за знаците, които ще ти покажат кога трябва да преминеш в друг етап.
lini_leni написа:На млади години човек не се замисля за тези неща, все се надява, че всеки един момент ще срещне подходящия/та, че има време за всичко, че може да се променят нещата, но на стари години започва да преценява какво е можел да направи иначе, но вече е късно и не може да се поправи. Моята философия, че независимо какво се случва и как ти се подрежда живота, така е трябвало да стане и не бива да съжаляваш за нищо.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта