Трябва ли да се смятат необвързаните за нещастни?

[Pipilota]

Докато не се научите да спрете да робувате на хорското мнение, ще ви е тежко и ще мислите, че все някой друг в сбъркан. Сбъркана е цялата система, че се налага постоянно да се занимаваш с хорското мнение. Просто не мисли за това, какво биха казали другите, а гледай себе си и на теб да ти е добре.

[fairy]

На 30 г., необвързана, с добра кариера. Сигурно така започват обявите, в които самотни жени търсят своята половинка или човек, с който да се запознаят и евентуално да развият отношенията си. Само че аз не си търся. Чувствам се много добре в положението, в което съм, и дори нямам намерение скоро да го променям. Не ме разбирайте погрешно - не съм някоя монахиня, която не си подава носа навън и не се среща с хора. Напротив. Още у хората битува представата, че мъжете и жените като прехвърлят определена възраст и са сами са направо за оплакване. Аз пък смятам, че необвързаните са в по-изгодна позиция и има повече плюсове да си такъв, отколкото семейните двойки, например. Като почнеш от свободно време, по-голямо лавиране с финансите, поддържане на връзка с приятели и семейство. Според вас кое е с повече предимства - да си обвързан или необвързан? Основателно ли е поставянето на неженените и неомъжените в раздела на загубеняците и нещастниците?

Аз съм на почти 35 години и бях като теб. Живеех си живота, правех каквото ми харесва на мен и бях доволна. Имах приятел, с който не живеехме заедно по мое настояване, защото така се чувствах комфортно. Но станах на 33, някакси поулегнах, започнах да се замислям за бъдещите си планове и естествено нещата започнаха да се наместват без някаква съпротива от моя страна. Събрахме се с приятеля ми да живеем заедно, ето вече дете имаме и животът ми тръгна в друго русло. Благодарна съм, че имах преди това онзи живот, защото получих много, научих много, изживях го, взех каквото можах и сега не ми липсва, защото имам други приоритети. Затова се наслаждавай и следи за знаците, които ще ти покажат кога трябва да преминеш в друг етап.

[Jully]

Аз съм на почти 35 години и бях като теб. Живеех си живота, правех каквото ми харесва на мен и бях доволна. Имах приятел, с който не живеехме заедно по мое настояване, защото така се чувствах комфортно. Но станах на 33, някакси поулегнах, започнах да се замислям за бъдещите си планове и естествено нещата започнаха да се наместват без някаква съпротива от моя страна. Събрахме се с приятеля ми да живеем заедно, ето вече дете имаме и животът ми тръгна в друго русло. Благодарна съм, че имах преди това онзи живот, защото получих много, научих много, изживях го, взех каквото можах и сега не ми липсва, защото имам други приоритети. Затова се наслаждавай и следи за знаците, които ще ти покажат кога трябва да преминеш в друг етап.

напълно съм съгласна! Не бива да си мислим, че се ощетяваме, защото не е така! Всичко си има своето значение и своето предопределение. Важното е според мен, покрай живота да не забравиш да се възползваш от възможностите, които имаш пред себе си. Имах приятелка, която така искаше да си поживее още и още, накрая сега е по-голяма от мен на 42 самотница и това ѝ тежи.

[gabinka_80]

Чак необвързания да е нещастен е силна дума, но от друга страна всеки има нужда от човек до себе си, без значение, дали ще живее с този човек, или са още на фаза гаджета. В един момент, приятелите не могат да запълнят някои липси и то изобщо не говоря за физически такива, а за емоционалния свят. Всеки трябва да вярва в любовта и да иска да бъде с някой, независимо от трудностите, през които преминава, защото човекът до нас е много важен.

[lini_leni]

На млади години човек не се замисля за тези неща, все се надява, че всеки един момент ще срещне подходящия/та, че има време за всичко, че може да се променят нещата, но на стари години започва да преценява какво е можел да направи иначе, но вече е късно и не може да се поправи. Моята философия, че независимо какво се случва и как ти се подрежда живота, така е трябвало да стане и не бива да съжаляваш за нищо.

[rabotnata pchela]

На млади години човек не се замисля за тези неща, все се надява, че всеки един момент ще срещне подходящия/та, че има време за всичко, че може да се променят нещата, но на стари години започва да преценява какво е можел да направи иначе, но вече е късно и не може да се поправи. Моята философия, че независимо какво се случва и как ти се подрежда живота, така е трябвало да стане и не бива да съжаляваш за нищо.

Напълно те подкрепям, че човек не трябва да съжалява и мога да добавя, чер трябва и да опитва всичко и всякакви хора, а не да чакаме да се почувстваме като Снежанка, защото понякога любовта е под носа ни, но от много гледане на високо, не я виждаме!

[penny]

Необвързаността според мен е до известно време. Останеш ли такъв и на късни години, или те е било страх да се обвържеш, или не си искал да промениш нещо у себе си, за да се напаснете с другия човек.

[fawla]

Защо като си необвързан трябва да си нещастен? В крайна сметка никой не може да решава вместо тебе, дали ще си необвързан до края на живота си или не, всяко нещо си е решение и толкова.

[klarissa]

Освен, ако те самите не се мислят за нещастни, няма причина и ние да ги мислим за такива. Всеки е имал различни периоди, някой път сме най-щастливи, когато не сме във връзка.

[Mon_ton]

Ако са необвързани дълго време и търсят половинката си примерно от вече 20 години и не я намират и т.н. може би ще са нещастни. Но ако се чувстват добре, в настроение се, забавляват се, усмихнати са и т.н. няма как ние да съдим дали някой е щастлив или нещастен, само защото е без гадже. особено пък в случай, че става въпрос за млади хора..