Наем или заем? Дали да изберем жилище под наем, или ипотечен кредит?

[devorrra]

Не се замисляй изобщо - заем и собствено жилище. Сега ще се обоснова. Наема ще ти е колкото една вноска. Ще се разправяш с хазаи и техните непрестанни претенции изисквания и дори промяна на наема ...понякога ще ти се налага да поддържаш жилището, ако нещо се повреди ти ще го поправяш ... пари за чужд имот...така 10 години и накрая нищо. Тегли си кредита сега са добри условията, стегни се и при добро желание може да го погасиш много рано. Ще даваш същите пари като за наем, но поне ще знаеш за какво, пък и човек като е с кредит се мотивира и започва да търси начини да печели повече пари. Повярвай ми това е по-добрия вариант.

[pravilno]

Аз бих се навила да взема кредит, ако имам сигурна и доходоносна работа. С моята мижава заплата няма как да плащам кредит, да издържам дете и да живеем двамата що-годе нормално. Вноската мисля, че е по-висока от един наем. Зависи от жилището и цената му сигурно, но с такова убеждение съм останала.

[Anka]

В София може и вноската да е почти, колкото вноската за апартамент, но тук не е така. Тук наемите вървят около 250 лева, а кредитите за по-нормални години, около 10-15 са около 500-600 лева. и то за жилище от 50 000... което е нещо мизерно.

[devorrra]

Винаги можеш да направиш вноските по-малки и за повече години, пък и не се хвърляй на скъпи имоти...Ако човек може да си направи сметките добре...със сигурност няма да изгуби и ще намери оптимален вариант ...смятай ,чети и ще се убедиш ...
Другият момент е дали наистина имаш доходи за кредит. Ако наистина е малка заплатата, но и това не е пречка. Ще ти дам пример с мои приятели младо семейство с детенце - изтеглиха кредит за 30 години купиха избраха жилище на сметка и според възможностите си, не се хвърлиха на някакви супер скъпи имоти т.е. направиха си добре сметката.
5 години живяха със заплата 700 лв., понеже съпругата не работи и гледа детенцето. Таткото се стегна ходеше извънредно на работа, пестяха и ето на седмата година го изплатиха предсрочно. E имаше и друго продадоха една къща на село от там малко си помогнаха. Дори и не са вярвали, но се стегнаха здраво.
Нямаше мрънкане, пестяха до стотинка и вървяха заедно до постигане на целта която си бяха поставили, а именно да имат свой дом. Ако бяха на квартира щяха да се кротнат, да си плащат наемчето и пей сърце, както много хора правят защото не е лесно да ядеш сух хляб, да се обличаш от килограми и да пестиш.По яко е да ходиш по почивки, по кръчми, да караш супер кола, да ходиш на маниюрче всяка седмица, на Молче нещо марково да цъкнеш - що да пестиш? Само мога да кажа браво на това семейство постигнаха целта си и аз им се кефя много.
Да трудно ще бъде, но целта оправдава средствата и си струва.

[Malina]

много е трудно, особено, ако няма кой да ти помогне, но се намира начин, със яко стискане на зъби и се получава. И аз бих ти предпоръчала да си вземете жилище. Замисли се, през колко трудности сте преминали като семейство, надали винаги сте живели на широко, сега отново може малко да затегнете коланите и да се опитате да заделите. Ако сте страхливи почвайте да пестите и не рискувайте с имот сега.

[irka]

Съгласна съм, че когато човек иска да постигне нещо и има определена цел, прави всичко възможно и ако е дисциплиниран, особено що се отнася до пари и изплащане на заем, ще я постигне. Аз също не съм привърженичка на моловете, скъпите вещи и коли и пръскането на пари за щяло и не щяло. Но времената и светът вече са такива, че да ядеш сух хляб, както се изразяваш ти, и да се лишаваш дори и от необходими неща, за да изплащаш жилище, което след пет или десет години например ти се наложи да оставиш или продадеш по някаква причина, ми изглежда неоправдано. Животът се променя, възгледите се променят, обстоятелствата се променят. Мисълта ми е, че човек не живее или поне не би трябвало да живее само заради едно жилище. Има много неща, които си заслужават и не би трябвало заветната ни цел е да успеем да си купим дом и край, постигнали сме всичко. Което е доста характерно за нас, българите. Хубаво е да имаш свой дом, но да не забравяме, че все пак животът си тече.

[Локумът]

Съгласна съм, че когато човек иска да постигне нещо и има определена цел, прави всичко възможно и ако е дисциплиниран, особено що се отнася до пари и изплащане на заем, ще я постигне. Аз също не съм привърженичка на моловете, скъпите вещи и коли и пръскането на пари за щяло и не щяло. Но времената и светът вече са такива, че да ядеш сух хляб, както се изразяваш ти, и да се лишаваш дори и от необходими неща, за да изплащаш жилище, което след пет или десет години например ти се наложи да оставиш или продадеш по някаква причина, ми изглежда неоправдано. Животът се променя, възгледите се променят, обстоятелствата се променят. Мисълта ми е, че човек не живее или поне не би трябвало да живее само заради едно жилище. Има много неща, които си заслужават и не би трябвало заветната ни цел е да успеем да си купим дом и край, постигнали сме всичко. Което е доста характерно за нас, българите. Хубаво е да имаш свой дом, но да не забравяме, че все пак животът си тече.

Те опасенията са точно тея, че животът си тече и с нашите пенсии не става да живеем под наем, затва на младини трябва да си подсигурим старините. Особено хора, които нямат нищо оставено наследствено, много добре знаят за какво става въпрос.Всеки иска да остави нещо на децата си и един ден да не се мъчат като него да имат жилище, нещо толкова просто,а толкова много труд иска. Защото с тея заплати и тея цени на жилищата, знаеш, че е трудно да се купи нещо.

[Грохот]

Така е, но и да оставиш нещо на децата си вече стана толкова относително. Като родителите на мои познати, които цял живот се свивали, за да построят голяма триетажна къща за синовете си. А синовете заминаха в чужбина и вече години не са се връщали тук, надали и ще се върнат. И тая къща после ще пустее, ще почнат да й падат керемидите и ще буренясва.

[qwerryyy]

Така е, но и да оставиш нещо на децата си вече стана толкова относително. Като родителите на мои познати, които цял живот се свивали, за да построят голяма триетажна къща за синовете си. А синовете заминаха в чужбина и вече години не са се връщали тук, надали и ще се върнат. И тая къща после ще пустее, ще почнат да й падат керемидите и ще буренясва.

Но поне тея родители не тежат на децата си. Сега е пей сърце да си под наем, но виждате какви са пенсиите в България. Мислите ли, че един ден стари и грохнали, ще можете да давате по 200 лева наем и с останалите 250 от другата пенсия (Ако имате щастието и двамата да сте живи и здрави) да живеете?
Ето затова трябва да се мисли от много по-рано за жилище, защото времето , когато мине и става страшно. Ако децата ви нямат възможността да ви помагат... какво ще се случи с вас..

[kauda]

И мен това ме притеснява, иначе нещата, които казва Yunona са безспорни, че по такъв начин имаме по-голяма свобода да се възползваме от възможностите, които излизат пред нас. Но .. от друга страна, когато дойде времето да нямаме възможности, трябва да имаме къде да отидем. Мен само заради това ме наляга мисълта за кредит и вече започнах да оглеждам жилище, дори и в един момент да се преместя, това ще е място, на което винаги ще знам, че ще мога да се върна и ще има къде да изкарам старините си, ако се наложи.