Имам проблем със съпруга ми. Живеем в общото жилище на родителите му, заедно с неговия баща. Той е много интересен човек, не създава проблеми, но ти стига да мине веднъж да си каже мнението и да те издразни. Мъжът ми не е много деен, все пасува, все гледа всички да са доволни и чака. Не подема никаква инициатива за нищо. Мрънка постоянно за липсата на секс, а в същото време не показва никаква близост към мен и желание за интимност. Самия факт, че се прибирам от работа и ще отида у тях, да се виждам с баща му, а и с него самия ме кара всяка вечер да се чудя къде да отида. Иначе няма големи изисквания към мен, което е добре.
Липсва ми спокойствие и страст, това достатъчно ли е да се разведа? Толкова са ми объркани мислите... омръзнало ми е чувството, в което искам да стоя навън, само и само да не се прибера. Свекърът ми постоянно тършува в хладилника и винаги се възмущава, когато липсва нещо, а никога не дава пари за абсолютно нищо. Живее на наш гръб, не плаща сметки, не дава пари за храна, а си хапва по 3 пъти на ден. Върхът беше, когато предложи да ни даде заем от 30 лева. Вече не издържам да гледам двама!!!! Какво ще стане, когато един ден имаме и деца?! Пак ли ще трябва да дундуркам 3 поколения?!