Ревност от по-малкото дете..

[Lollipop]

Дъщеря ми е на 11 години и имаме бебе на 4 месеца. Всичко беше добре до скоро, тя ходеше на почивки с бабите си, на екскурзии с нас и т.н. всичко беше наред и мислих, че ние сме от малкото щастливци, на които не им се отразява появата на второто дете. Да, ама не. Сега дъщеря ми тръгна на училище и у нас е малък кошмар, постоянно реве за нещо и се тръшка, постоянно обижда бебето, сърди се, че отделяме внимание и времето си за него, а в същото време тя самата много често ни игнорира и не иска да прекарва време с нас. Толкова се е настроила срещу малкия, че дори не го и поглежда, става 2-3 седмици изобщо все едно не съществува, нито му говори, прегръща, нищо. Как можем да се справим? Опитвам се да говоря с нея, да й обясня, че въпреки бебето ние продължаваме толкова да я обичаме и искаме да сме с нея. Не знам тийн хормони ли са какво са, само че у дома е кошмар. Реших дори да не ходи на занималня, само и само да е повече време с нас, сега се прибира, хвърля си нещата и се мята в стаята да си играе на таблета. Като й кажа че е време да учи почва да ми вика, а ако бебето издаде звук и е готова да се разреве... Направо вече съм безсилна.. Помагайте!

[Kaya]

Колко познато и ние минахме от там и точно сега, когато тръгна на училище най-накрая отшумяха проблемите, може би от скука се беше наежила срещу малкия. Но дъщеря ми е по-голяма знаеш и сега свободно се вижда с приятелките си и е ангажирана и вече най-накрая има желание да не мрънка. Може би факта, че си спряла малката от занималня е проблем, ако я беше оставила, ако иска разбир асе, да прекарва повече време с приятелките си може и да е по-доволна. Според мен проблемът при вас е, че не ѝ се ходи на училище, всички задължения има покрай ученето явно са й проблем, а бебето няма никакви задължения, освен да е сладко. Докато тя ви и ядосва, вие изисквате от нея, опитайте се да я възнаграждавате повече.

[silver933]

Мислите ли, че ревността е само при по-големите деца или и при малките я има? Демек къде минава по-леко? Скоро очакваме и ние второ дете а първото е на 2 и половина и не ми се мисли...

[fairy]

Мисля, че няма значение дали е голямо или малко първото дете. Ревността винаги си я има. Аз мислех, че при голямото по-бързо ще отшумяват нещата, защото разбира и чува какво му се обяснява, може да помага повече. А вие ме отчаяхте . Освен всекидневно да показваш, че са еднакво важни и двете деца и не правиш разлика в грижите и вниманието едно към друго, не виждам как може да се нормализира ситуацията, време си трябва.

[S_Milenska]

Ами с тези хормони в тийн възрастта, нормално да има ефект върху грижата и начина на приемане на бебето, а и като се има предвид, колко са разлигавени днешните деца..

[svilen69]

Може и друго да е, ние си мислехме ревност, пубертет а се оказа че почнала да се забавлява в интернета и през нощта т.е. спала недоспала яла недонаяла, ... като се обърка режима и децата стават неадекватни, злобни и всичко им е криво около тях. Такива деца зависими към интернета, компютърни игри и др. подобни са като наркозависимите и като не могат да си изкарат негативите на по големите си го изкарват на по малките. На нейната възраст най много един час на компютъра и то 2 пъти по 30 мин. с почивка и най много един час телевизия. Консултирано със психиатър, повече от това време и пристрастяване рискувате детето да стане агресивно и да почне да удря ... децата имат нужда от разумен контрол.

[balsam]

Може и друго да е, ние си мислехме ревност, пубертет а се оказа че почнала да се забавлява в интернета и през нощта т.е. спала недоспала яла недонаяла, ... като се обърка режима и децата стават неадекватни, злобни и всичко им е криво около тях. Такива деца зависими към интернета, компютърни игри и др. подобни са като наркозависимите и като не могат да си изкарат негативите на по големите си го изкарват на по малките. На нейната възраст най много един час на компютъра и то 2 пъти по 30 мин. с почивка и най много един час телевизия. Консултирано със психиатър, повече от това време и пристрастяване рискувате детето да стане агресивно и да почне да удря ... децата имат нужда от разумен контрол.

Аз забелязвам същото в моето дете. Ограничаваме го и като му кажа, че е време да става от компютъра, все едно му отнемам не знам какво! Усещам, че става голям проблем. Иначе винаги са си съперничили двете ми деца. Може би защото са момчета и е нормално между тях да има състезаване за всяко нещо. Вечно потушавам някакви спорове .

[Rali_hr]

Не знам, аз съм прекарвала доста време в интернет и подобни, но не ми се е искало да убия никой. :) Според мен понякога прекаляваме с ограничаванията, маакр че не е изключено и това да е и за това да е агресивна. Според мен всичко са хормони, детето не знае какво иска.. :)

[Snejna]

И аз си мисля, че може да има нещо такова и да си има отделно занимание, което нещо не иска да го споделя. Поговори с нея какъв е проблемът, а може и да е нещо съвсем просто и вие наистина несъзнателно да я игнорирате, или да правите нещо, което не ѝ харесва. Трудно ще е, ако отговаря в чисто женски стил "Нищо".

[Harmony]

Момичето е вече голямо, досега е свикнала цялото внимание да е за нея. Уж се дразнят като им досаждаме с въпросите и прекаленото обгрижване, но усетят ли, че вече не е така, започва да им липсва и да ревнуват. Аз бих поговорила с нея и я включвала в грижите за бебето. Може да се дърпа в началото, но тъй като са на настроения, няма да се изненадам, ако мине на друга вълна и насочи вниманието си другаде.