от lini_leni » 26 Сеп 2016, 15:58
С моя приятел сме заедно от две години, от една живеем заедно. Далеч сме от мисълта да създаваме семейство, мисля, че ни е още рано, и двамата сме доста млади. Но като живееш с един човек волно-неволно се сблъскваш с неговия характер, начин на мислене и разбирания за живота. Нормално е хората да се различават и да има търкания между тях. Но някак си не успяваме двамата с моя приятел да избегнем конфликтите и да стигнем до някакъв компромис или примирие. Всеки си мисли, че той си е прав и не приема гледната точка на другия. Например аз винаги съм настроена положително и оптимистично, дори и в трудностите виждам някаква възможност, вярвам, че след всяко лошо нещо идва доброто. Той е точно обратното - вижда само лошото, вторачва се в него и нищо повече не съществува и сякаш нищо няма да се промени. Това страшно много ме натоварва и тормози това. Питам се трябва ли да "свикна" с неговите "особености" и как да го направя? Да не обръщам ли внимание на подобни дразнения и да ги пускам покрай ушите си или това са сигнали, че този човек не е за мен? Как да го постигна? Това всъщност мой проблем във възприятието ли е, защото каква е гаранцията, че в следващия мъж няма да открия нещо, което също да ме изкарва от равновесие? Как да разбера кога трябва да се откажа от един човек и кога да продължа да се опитвам?