Феноменът „ЧААААО, България! Здравей, Австралия!” във Фейсбук и какво се случи по-късно

[Sophia.G]

За има няма един ден, половин България триумфално замина за Австралия, ако се съди по Фейсбук статусите, които заляха десетки хиляди стени.
Това ви е познато, нали?
“ЧААААО, България! Здравей, Австралия!
Забави се, но най-сетне цялата документация е готова!
Направихме всичко тайно, за да не се осуети нещо. Австралия, идваме!
Получихме новината, която толкова дълго очаквах, и сега ще се наложи да оставим дом, роден град, държава, кариера и приятели.
Време е да осъществя нови начинания и да потърся нови хоризонти.
Приятели, имаме три седмици да се виждаме и да си кажем "до нови срещи!". Искам да ви прегърна всичките и да ви кажа, че ви обичам. Ще ви нося завинаги в сърцето си и с усмивка ще си спомням за вас. Не знам кога ще се върна, но един ден обезателно ще го направя!
Това съобщение е написано от някой си Иван Петров, който заминавал от България със семейството си. Не го познавам, но ми хареса оптимистичния тон и реших да го споделя с вас... На добър час, Иване!"

Направих си и аз тази шега, след което седнат с кафе на бюрото да чакам реакциите. Телефонът започна да звъни, първо бяха поздравленията. Те бяха няколко, а аз ги разочаровах, че не заминавам никъде.
Далеч повече бяха притеснените – родини, приятели, просто познати.
- Абе, къде заминаваш?
- Ти знаеш ли колко е далеч?
- Какво ще правим без вас?
- Ти какво ще правиш без нас?
И много повече, в различни варианти и тоналности. След третото ми стана вече много досадно да обяснявам, че съм се пошегувал, защото те, за разлика от положително настроените, не вярваха, че това е просто майтап.
Притеснените обаждания и бележки във Фейсбук продължиха до късно вечерта.
Добре де, но ако наистина заминавахме? Толкова ли е страшно в Австралия или всеки подсъзнателно упражнява някакъв стаден манталитет, в който е най-ценно да си винаги в стадото. Бегълците се връщат, ако може с добро, ако не, с по-малко добро.
Малко ми стана тъжно след тази моя шега. Разбрах, че хората четат едва началото и не разбират нищо от този фейсбук статус, защото просто не са дочели последните изречения. И не е никак толкова страшно да започнеш в една нова страна, която ти дава възможност, след като старата ти е взела или съзнателно унищожила всяка такава. Достатъчен повод да я напуснеш, без никой да може да те спре.
Или бъркам? Ако знаех, че това ще се случи, нямаше да си направя тази шега във Фейсбук. Не обичам тъжните размисли.

[Ginger]

Предполагам, че хората реагират по този начин не толкова защото ще е трудно в новата държава, а от типа "И вие ли?". Стряскат се, че другите си хващат пътя незнайно къде, а те остават в абсурдната ни държава.

[Sophia.G]

Предполагам, че хората реагират по този начин не толкова защото ще е трудно в новата държава, а от типа "И вие ли?". Стряскат се, че другите си хващат пътя незнайно къде, а те остават в абсурдната ни държава.

Всички знаем, че тук е гадно. Не ни се иска никой да се спаси от врящия казан.

[Monika_Spasova]

По-скоро вярвам, че по-голямата част от това е завист и любопитство, как па се уреди. един малък процент може би са се притеснили, че ще се откъснат от теб. Иначе толкова сме свикнали с това, че някой заминава...

[Bambaa]

Не бъдете толкова черногледи и да гледате от гадната страна. Може наистина да им липсвате, като заминете. Все пак винаги неизвестното е било малко плашещо. Трудно се напуска комфортната зона, колкото и да е нелицеприятна.

[donni]

Като чуя "Ти какво ще правиш без нас?" и ме напушва на смях. Защо хората си мислят, че трябва да си вързан за дом, определен град, определени хора и държава вечно? Толкова възможности има, толкова широк свят, места, на които да отидеш и да правиш най-различни неща! Да, плашещо е, трудно е, но щом го искаш и имаш някаква цел, всичко се нарежда и е добре.