Бихте ли избрали да бъдете домакини, вместо да работите?

[skyfly]

Аз съм домакиня, не ходя на работа, грижа се за дома, за двора за градината, но имам и доста хобита, освен че обичам да се занимавам със земеделие, отделям време и за хендмейд неща, които ми носят удовлетворение, а някои от тях дори продавам.

[sad]

Взимайки предвид 1вата ми професия, ако седа у дома бих имала (поне минимален) шанс да я практикувам
хола рязко ще стане ателие, а аз ще си рисувам....ма*ната му на прането :Д

[buba_18]

Не, разбира се! Ще изкукам ако си стоя в къщи и готвя и чистя по цял ден. Според мен една жена може да съчетава и да бъде работеща и домакиня. Всичко е въпрос на организация и най-вече какъв мъж има до себе си.

[rabotnata pchela]

Не, разбира се! Ще изкукам ако си стоя в къщи и готвя и чистя по цял ден. Според мен една жена може да съчетава и да бъде работеща и домакиня. Всичко е въпрос на организация и най-вече какъв мъж има до себе си.

Да, най-вече последното, ама ако е някой подгъзурник, който не може и една филия да си намаже сам, то отиде, а повечето са такива, мен у нас само седят и ме чакат!

[maimunka]

Аз за себе си приемам работата като насилствен акт над личността и черна дупка за живот. Още от самото начало, когато съм започнала да работя, винаги съм изпитвала страх и отвращение да съм на работно място, да имам шеф, някакви хора, с които насилствено трябва да общувам в поставените обстоятелства, да ми се правят на някакви, с измислените си роли в обществото. Някакво обезличаване на личността и качествата си усещам непрестанно. Усещам се като роб, който няма избор, защото трябва да яде и да живее. И не разбирайте, че съм работила само кофти неща. Просто самото задължение да ставам в точен час, да съм от-до на едно място, с едни хора, да им търпя поведенческите навици и ме втриса. Всичко, което се прави по принуда е насилие (за мен), разбирам че околните няма да се съгласят, това е само моето възприятие на нещата. Та така.

[Буба Мара]

Не бих избрала да съм домакиня вместо да работя, защото тогава няма да имам оправдание защо не съм добра домакиня

[Stark]

Аз за себе си приемам работата като насилствен акт над личността и черна дупка за живот. Още от самото начало, когато съм започнала да работя, винаги съм изпитвала страх и отвращение да съм на работно място, да имам шеф, някакви хора, с които насилствено трябва да общувам в поставените обстоятелства, да ми се правят на някакви, с измислените си роли в обществото. Някакво обезличаване на личността и качествата си усещам непрестанно. Усещам се като роб, който няма избор, защото трябва да яде и да живее. И не разбирайте, че съм работила само кофти неща. Просто самото задължение да ставам в точен час, да съм от-до на едно място, с едни хора, да им търпя поведенческите навици и ме втриса. Всичко, което се прави по принуда е насилие (за мен), разбирам че околните няма да се съгласят, това е само моето възприятие на нещата. Та така.

Затова трябва да иам хора за всичко! Може би ти си родена за домакиня и това не бива да те обижда, защото познавам страхотни домакини, имащи хоби, изкарващи малко пари допълнително за дома си и щастливи, с хубави хобита. А тези, които работят постоянно наистина са доста изморени.

[maimunka]

То не ме обижда хич, ама няма как да бъда домакиня и да рисувам и да пиша и да правя смислени за себе си неща, които ме надграждат. Защото живота е направен такъв. И имам нужда от пари, за да живея. Иначе с удоволствие бих си била домакиня само.

[Frac]

Това зависи много от човека. Има хора обичат да са вкъщи да се чувстват полезни с това. Има хора, които намират смисъл в социалната работа и да помагат на обществото. Безспорно и домакинската работа си има своите предимства, но до време. На мнен лично би ми омръзнало.