Отделяте ли достатъчно време на децата си, според вас?

[S_Milenska]

Всеки се старае да отделя време за децата си, или по-точно майките, проблемът е, че бащите не го приемат това като важно нещо и забравят за грижите за децата.

[YoLindi]

Има бащи, които са много грижовни или поне полагат усилия да се интересуват от децата си. Може да не сядат да пишат с тях домашни, но когато ремонтират нещо, им показват или ги учат на мъжки работи . И това е нещо.

[kalinka-kuku]

Има бащи, които са много грижовни или поне полагат усилия да се интересуват от децата си. Може да не сядат да пишат с тях домашни, но когато ремонтират нещо, им показват или ги учат на мъжки работи . И това е нещо.

Па не дай си Боже, ако няма за ремонтиране вкъщи...

[Nightmare]

Отделянето на внимание не би трябвало да е само за писане на домашни, каране да се изпълняват задълженията и подобни. Аз имам друга представа - и да играеш с него, и да се закачете и смеете заедно, и да гледате филми заедно и още безброй неща.

[lina7]

аз съм забелязала, че вс епо-малко време отделяме на децата. И с мен беше така,тъй като бях по-голямо дете, за мен нямаше кой знае какво внимание, а не трябва да е така. Но пък сега с толкова мн работа и тези таблети, на които стоят денонощно, усещам че положението се влошава...
Аз постоянно чета книги на английски за психологията на децата и смятам, че винаги съм била доста добър психолог, но понякога дори и на мен ми е трудно и все си мисля , че не отделям достатъчно време. Иначе нявсякъде повтарят някакви съвети от този тип http://www.tochici.bg/12-saveta-kak-da- ... re-chast-2 и аз все ги чета, но на теория е лесно ама на практика. И все пак мисля, че активностите навън най-ни помагат да сме заедно, гледаме всяка събота да сме в планината

[Snejna]

аз съм забелязала, че вс епо-малко време отделяме на децата. И с мен беше така,тъй като бях по-голямо дете, за мен нямаше кой знае какво внимание, а не трябва да е така. Но пък сега с толкова мн работа и тези таблети, на които стоят денонощно, усещам че положението се влошава...
Аз постоянно чета книги на английски за психологията на децата и смятам, че винаги съм била доста добър психолог, но понякога дори и на мен ми е трудно и все си мисля , че не отделям достатъчно време. Иначе нявсякъде повтарят някакви съвети от този тип http://www.tochici.bg/12-saveta-kak-da- ... re-chast-2 и аз все ги чета, но на теория е лесно ама на практика. И все пак мисля, че активностите навън най-ни помагат да сме заедно, гледаме всяка събота да сме в планината

Лина, наистина е най-добре да бъдеш с детето си, но тртябва да си насреща, за да сподели с теб, не само разходките в планината вършат работа. Права си, че на теория всичко е лесно и уж много се знае, но практиката е много по-трудна, родителите са ангажирани, изморени и нямат много сили за дълги и дълбоки разговори.

[mimeto90]

Дааа, знаем натеория, че не трябва да казваме това или онва, да не закъсняваме заради работата или да работим вкъщи, да не се ядосваме и да си го изкарваме не децата, но на практика не винаги е така. Все пак всички са живи хора. Но въпросът е да не се преминава границата и да се усетиш навреме, когато тръгнеш да залиташ. Това е трудното.

[Rali_hr]

Дааа, знаем натеория, че не трябва да казваме това или онва, да не закъсняваме заради работата или да работим вкъщи, да не се ядосваме и да си го изкарваме не децата, но на практика не винаги е така. Все пак всички са живи хора. Но въпросът е да не се преминава границата и да се усетиш навреме, когато тръгнеш да залиташ. Това е трудното.

Да се научиш кога да спреш е най-трудното, а и ние самите не винаги успяваме, което дори си дава отражение върху децата ни, за съжаление.
И на мен ми се иска да сме като онея щастливи семейства по филмите, с прекрасна и силна връзка с децата, но не се получава, с тийнейджърка на 14 и един дразнител на 8 просто у нас е лудница, от която ми се ще често да избягам, а какво остава да седна да им бистря политиките. Децата ни също нямат желание за близост с нас и не знам чия е грешката.