Все пак, когато човек осъзнае, че прави нещо лошо към едното си дете, да се опита да го промени. Децата ни трябва да ни бъдат равни, нов се предпочитаме едното, чисто човешки.
Съзнавам, че правя грешка и се оптивам да я поправя. изпратих сега за 4-те дни дъщеря ми при свекървата на гости, а останахме само със сина ни, надявам се да стоплим отношения, той също усеща и сега се опитваме да се сприятелим. Не ми се иска да си деля децата и се надявам да успея да преборя това нещо.
black написа:Предполагам, че се радва момчето, че сте само двамата. Дано не го разочароваш и всичко мине добре и да бъде и след тези четири дни.
Минаха добре да, малко е странно, и все още се опитвам да бъда повече с него, вярно че не ми е така приятно, но разбирам, че и той е страхотно момче, не че не се грижа за наего, разбира се покривам всичките му нужди, но за приятни занимания търся щерката, сега се опитваме и двамата да подобрим нещата.
Все още не го разбирам, звучи ми , сякаш, че као има пожар ако си по-близо до стаята на сина си няма да го изкараш, а ще отидеш при дъщеря си... Това е ненормално, майка да дели децата си, най-добре е да се говори с психолог, колкото и да е нормално да си харесваме едното дете повече, чисто като човек, то е ненормално да се делят по такъв осезаем начин, прпоблемът е в твоята глава и си търси решението.
Ако децата са с голяма разлика, разбирам подобно разграничаване и предпочитания, най-малкото привъзрасността ще е по-различна, но децата в случая са близки години и не смятам, че ер едно да се делят. Все пак е похвално, че жената е решила да сепогрижи за децата си и да се опита да поправи грешките.
Пак е похвално, че си решила да се притесниш за това, като дете, което никога нее било предпочитано, мога да ти кажа, че е ужасно да знаеш, че родителите ти не желаят да се занимават с теб, грозно е, и то много.