Предпочитам едното си дете пред другото...

[Guppy]

Здравейте, нова съм във форума, но реших да потърся съвет от непознати хора!
Предпочитам дъщеря пред сина си! Колкото и да е грозно, това е истината. Винаги, когато излезна по магазините, все очите ми са да взема нещо на дъщеря си, която е с 5 години по-малка от сина ми. Винаги мисля на нея какво би й се ядяло, а не на сина ми. Винаги съм се мъчила да прикрия предпочитанията си, но не се получава. Сега тя е на 5 а той е на 10 и ми е досадно да съм с него, не искам да уча с него, не желая и да му помагам, все карам баща му да покрива нуждите му, а напоследък още повече! Не искам да съм ужасна майка, която дели децата си, но това е по-силно от мен. Какво мога да направя, за да не предпочитам едното си дете пред другото?! Искам и двете да растат щастливи и обичани! Не, че не обичам сина си, разбира се, че го обичам и се тревожа за него, но ако трябва избирам дали да му купя нещо, дали да го заведа някъде, или какво да вечеряме, винаги ще взема избора на дъщеря ми... Знам, че е грозно да си го признавам, но трябва да направя нещо!

[iwoni]

Не може да няма причина за отношението ти към сина ти. Трябва да разбереш защо се държиш така към него. На мен ми е трудно да си представя подобно нещо, не знам как би могъл човек да се отнася така към собственото си дете. Затова си мисля, че подсъзнателно нещо има. Отиди и се консултирай с психолог. Имай предвид, че това отношение се отразява на сина ти.

[Guppy]

Не може да няма причина за отношението ти към сина ти. Трябва да разбереш защо се държиш така към него. На мен ми е трудно да си представя подобно нещо, не знам как би могъл човек да се отнася така към собственото си дете. Затова си мисля, че подсъзнателно нещо има. Отиди и се консултирай с психолог. Имай предвид, че това отношение се отразява на сина ти.

Срам ме е да отида на психолог, как да му кажа, че имам такъв проблем..

[Malina]

Това е много, много грозно, как може да предпочиташ едното си дете! Вярно, аз имам едно детев момента, но не си представям, че бих го пренебрегнала, заради другото! Вярно, че синът ти е по-голям и далеч по-самостоятелен, но се съгласи, че децата на 5- 10 години вече са почти еднакви като възможности, така че не подценявай дъщеря си! сигурна съм, че и това правиш и не й даваш възможност да прави някои неща сама. Защо не опиташ обратното, вместо с дъщеря си , прекарвай нарочно повече време със сина си, прегръщай го повече и виж, може и да се получи нещо между вас!

[Jully]

Аз съм с две деца и никога не съм предпочитала едното, спрямо другото! И двете обичам еднакво, да с дъщеря ми се държа по един начин, защото сме си момичета и си правим някои чисто момичешки неща, но пък със сина ми прекарвам по-приятно времето си, защото дъщеря ми е капризна и шумна и когато искам да си почина, предпочитам да съм със сина ми. Но не си представям как ще пренебрегна единия, заради другия. Редуваме ястията, когато някой има нужда от нещо му се купува, когато има другия нужда от нещо се купува, ако ми хареса нещо вземам, защото по нищо не съм показала, че деля децата си! Ако няколко пъти купя нещо на единия, после купувам и на другия, дори и нарочно. Направо съм потресена!

[mimeto90]

Не може да няма причина за отношението ти към сина ти. Трябва да разбереш защо се държиш така към него. На мен ми е трудно да си представя подобно нещо, не знам как би могъл човек да се отнася така към собственото си дете. Затова си мисля, че подсъзнателно нещо има. Отиди и се консултирай с психолог. Имай предвид, че това отношение се отразява на сина ти.

Срам ме е да отида на психолог, как да му кажа, че имам такъв проблем..

Няма какво да те е срам, ако те е грижа за това в какво ще се превърне детето ти, преодолей срама си и отиди. По-добре вземи някакви мерки, отколкото след години да ти се върне тъпкано и да направиш сина си нещастен.

[Rali_hr]

И аз съм с две деца, но и двете си ги предпочитам! Направо се изумявам,според мен нещо не ти е наред и трябва да си търсиш помощ, не да се срамиш. Мъжът ти как го приема това твоето.. ?!

[balsam]

Не е нещо ново да предпочиташ едното си дете пред другото, в смисъл, че съществува от памтивека. Според мен не може да се обясни подобно нещо защо се получава. Може би учените са го измислили и облекли в термини, но това не е честно просто към пренебрегнатото дете.

[Pipilota]

Според мен проблемът е някъде в тебе. Аз също съм с две деца и не го виждам как ще си предпочитам едното, да разбира се, чисто човешки един харесваме повече, друг по-малко, но това са децата ни и ако ги делим толкова много е много, много грозно! Помисли си ,какъв син искаш да имаш, потиснати смачкан заради тебе ли?! От чисто човешка гледна точка преодолей срама и отиди и потърси специализирана помощ за проблема си! Не е честно спрямо детето да го пренебрегваш!

[S_Milenska]

Аз не го намирам за ненормално, това е нещо съвсем естествено, което се случва.