Точно онзи ден обсъждахме с моя една друга двойка, която се кара редовно и все са сърдити и все фасони.
Двойката ни е роднинска и ни занимава с всяко свое скарване, затова си позволихме и да обсъдим какво мислим по въпроса. Това май за първи път обясних каква е моята позиция, а именно, че сърденето е напълно безсмислено, защото в крайна сметка, като се разсърдиш, ти не зарязваш този човек, просто не знаеш какво правиш, разбирам да се разсърдиш и да зарежеш този човек, че да има някакво развитие. А то се сърдиш и минава и заминава и после какво ходиш да се молиш да ти прощават, разправии на ново. Много е затормозяващо.