Момичета, имате ли доверие на гаджетата или съпрузите си, когато се качвате с тях в колата? А забелязали ли сте, че много често скандалите с половинката се случват точно в автомобила? Задавам тези въпроси, защото много често ми се случва да изтръпвам, когато се возя с моя мъж. Споровете ни винаги започват с мрънкане или забележка, че кара много невнимателно или кара като състезател. Знам, че най-омразното за един мъж е жена да го съветва как да шофира, но как мога да избегна тези конфликти?
Колата наистина е нещо свещено за мъжа с негово продължение. Затова е голяма грешка да го наставляваш, докато кара и най-вече как кара. Умният мъж няма да тръгне да се доказва прекалено явно с шофьорските си умения. Винаги си проличава добрия шофьор. На него няма нужда да му се правят забележки. Ако се наложи, меко и го ударете на молба, а не на караница, че тогава става неприятно и за двамата.
Никой не обича да го наставляват, докато шофира. И аз трудно изтърпявам такова нещо. Никога не правя забележка на мъжа ми, когато кара. Защото много повече от мен има стаж като шофьор и най-вече защото кара внимателно. Имам му доверие, не че не прави и той грешки и някой път не преценява нещата, но на всеки се случва.
И аз съм забелязала, че доста от скандалите ни с приятеля ми се заформят в колата. Той много нервно кара, все е на газ-спирачка, газ-спирачка, а това мен ме подлудява. Предпочитам да ходя пеша, но някой път като нямам избор трябва да се кача при него, какво да правя.
Която жена не е шофьорка, няма избор и харесва, не харесва, ще, не ще, се вози при мъжа си, какво да прави . Повечето май се съобразяват и са по-внимателни, когато в колата е семейството им.
Аз имам пълно доверие на мъжа ми, понякога го усещам, че прекалява със скоростта, но май всъщност аз прекалявам. Спокойна съм когато ме вози и никога не съм имала нито проблеми, нито притеснения по тоя въпрос.
И той, и аз сме шофьори и на тази тема никога не сме се карали. Нито аз му правя забележки, нито той на мен, от което съм много доволна . Ако ме съветва, не го прави наставнически, а все едно ми казва информация, която е добре да знам.
До някъде му имам доверие, но понякога не. Днес например, въпреки заледяването се беше позасилил, видял му се чист пътя, та само дето не се забихме в един тротоар от бързане. Дразня се на голямата им увереност и обясненията как жените не стават за шофьори, а те са.. пресмял се хърбел на щърбел.
Преди време ми беше попаднала една статистика, че 2/3 от семействата се карат в колата и то скандалите идват от незпазването на правилата - защо минава на червено, прекалено бързо каране или мотаене, неправилни изпреварвания, такива работи . Виждала съм жени, които наистина прекаляват със забележките и не е приятно изобщо.
Мен най ме дразни, като се кача в колата и някой почне да ми дава акъл, кога да сменя скоростта, кога да намаля, кога да спра кога да дам мигач. Тъста ми беше такъв, след като го свалих на улицата си промени мнението. Жена ми никога не си е позволявала да ми дава акъл, като има какво да каже, да слиза и да се разхожда пеша.