Е, че то на роднините това им е основната характеристика - че са дразнещи :)
С годините се научих да не обръщам внимание коя братовчедка какво казала, в какво ме укорила и т.н. Осъзнах, че някои хора изпитват болезнена нужда да се сравняват и да излизат по-добрите, по-красивите, по-успелите, по-, по-, по- ....
Усмихвам се и сменям посоката на разговора. Ако реша, че прекаляват, усмивката ми е особено разбираща, състрадателна и великодушна :) Да разберат, че са прекалили, но аз съм добра и прощавам. По доброта просто нямам равна