Запознах се с един страхотен мъж, като ви казвам страхотен - във всяко отношение, изключително красив, много интелигентен, много мил, добър, отговорен, много земен, изобщо - мъж мечта! Направо ми се разтуптява сърцето, когато го видя, но не сме я да предприема крачка, защото просто виждам как е на светлинни години над мен! Винаги съм избирала по-обикновени мъже с доста кусури, защото осъзнавам, че с тях имам шанс, а сега сърцето ми казва едно, а ума - друго.
Винаги занижавам представите си за мъжете, защото си давам реална оценка аз каква съм като жена и какъв мъж би ми прилягал. Но този път разума нещо не надделява и не знам какво да правя? Защо си търся нарочно мъже с кусури, а не се опитвам да имам някой толкова съвършен? Някоя друга занижава ли критериите си, според шансовете си?