Големият ми син е на 12 и вече яко го тресе хормона, но тая година направо почна да ме изумява. Отговаря ми по телефона с "какво искаш", не ми казва чао, абсурд да го прегърна, да му кажа нещо, свързано с приятелите му, ангажименти, каквото и да е било. Не действат наказания, тръшка вратата на стаята, почна да повишава тон и ни оставя с баща му като в небрано лозе. Малкия гледа и той от него и сякаш и него почна да го удря същата вълна, въпреки че е на 9! В чудо съм се видяла.
Говорих с няколко приятелки, момичетата на възрастта на малкия ми син на 8-9 години били истински кошмар. Сърдити, изнервени, вресливи! Явно всички са на фаза пубертет. При момичетата по-рано, но те като цяло винаги се развиват по-рано, при момчетата, явно около 12 идва и при тях тази фаза!
Как се справяте вие, имате ли деца в тоя промеждутък между 8 и 12-13 години в началото на пубертета? Какви промени в поведението им откривате и как се справяте с лошото им държание към вас?