Искрени ли сте, когато говорите с приятелките си за децата?

[Mon_ton]

Сега покрай детето и аз завързах приятелски кръг с различни майки и се сближих с други приятелки, които вече имат деца. Нещо обаче ме гложди отвътре. Има една конкретно, която гледа много странно детето си, старая се да не й се намесвам в отглеждането, но като говорим за децата, все се случва да се попитаме нещо и все си прехапвам езика да не й кажа нещо, за да не се обиди.
Вие когато говорите с приятелките си, искрени ли сте с тях, що се отнася до тяхното дете, или си премълчавате в името на добрите отношения? Второто не е ли лицемерно, защото след като тя си тръгне или сме с други приятелки, често обсъждаме методите й на отглеждане.
Как се държите вие в такива ситуации?

[Snejna]

Не бих казала на някой какво мисля за него. Особено на майка, която се грижи за детето си, това е личен избор, дори и да не си съгласна, трябва да си мълчиш, замисли се, как би се почувствала ти, ако някой дойде д ати обяснява как да се грижиш за детето си.

[qwerryyy]

Никоя жена не обича да й се посочват грешките, а и тя смята, че е права.И аз не бих казала.

[Yunona]

По-добре да си замълчим... В момента мой много близък приятел ми е сърдит, защото си позволих коментар по отношение на методите, по които възпитава големия си син.
Лошото е, че много се старах коментарът да бъде кратък и позитивен, всъщност казах само едно изречение, но все пак го засегнах. Конкретният текст беше: "защо не го оставиш веднъж сам да си оправи дрехите, пък да видим дали после ще постъпва така". И като млъкна този човек!! После коментирахме станалото, аз държах, че нищо чак толкова лошо не съм казала - все пак той се оплакваше, че 18-годишният му син вместо да си оправи разхвърляните дрехи, просто ги събирал и слагал за пране, без да гледа, че сред тях има чисти дрехи. И после татко му трябва да пере, суши и глади всичко (те живеят само двамата, родителите са разделени). Това си били неговите методи (да обгрижва сина си максимално), а аз не трябвало да го поучавам. Ами добре, казах...
Та не мога да си представя за нещо по-сериозно каква би била реакцията.

[Локумът]

тц, не трябва да се казват такива неща, замислете се, как реагирате, когато примерно вие се дразните на нещо на семейството си и някой дойде и ви каже "Абе тея са такива, тея са онакива". Минавате в защита веднага,никой не иска да му дават съвети. Оставете я, ако ви потърси мнението деликатно може да го кажете, но пак по-добре да не.

[kalinka-kuku]

Не, никога не казвам истината, винаги си премълчавам нещо, все пак техни деца са и те решават кое е най-добре за здравето им. Имам приятелка, която има дете на 3 години, все още му готви отделно, разбирам да не например шоколад, защото така е решила, но тя не му дава да пие сок, да яде от общото им ядене, детето още не е опитвало яйца. За сметка на това, те се хранят абя юнашко.

[mangusta]

Някои хора могат да приемат критика, други не могат. Някои ще се вслушат в това, което ще им кажеш, други ще се разсърдят. Подхождам спрямо човека. На никого не му е приятно да го критикуват как се държи и възпитава децата си, всеки греши. Често и не знаем доста обстоятелства. Ако ми се оплакват и искат съвет, тогава мога да си позволя да си кажа мнението и да казвам какво съм забелязала.

[Kremiliya]

Зависи как е казано, някой дава пример, дава съвет искрено, други го правят с такъв тон , че ти се преобръща света и ти иде да ги изпратиш някъде да дават уроци на талибани, ако искат.

[Буба Мара]

Съвет се дава, ако се поиска. Съвет се дава, ако пред мен открито се обсъжда даден проблем, чието решение е неясно за родителя. В противен случай нито ще тръгна акъл да давам, нито искам на мен да ми дават, особено непоискан. Случи се учител да ми обяснява кое Е и кое не Е моя работа по отношение на детето. Наврях го в кучи г...
Ако не можеш да помогнеш, поне не пречи :) Сега ако става въпрос за нещо, което е вредно за детето.. може да се подходи с нещо от рода на: "Абе.. не се ли притесняваш от това? Не те ли е страх, че може да стане това? Признавам, че си доста смела, аз не бих посмяла".. или нещо от рода.
Ама разни непоискани съвети с назидателна и поучителна нотка - ако ти е мил скалпът на главата не си го и помисляй

[Frac]

Съгласна съм с Буба Мара, защото съм си патила от непоискани съвети и непоискано добро. За съжаление съм си такава - да помогна, но не всеки разбира, че имаш добри намерения. Напоследък пробвам с въпроси - тип съвет "Защо така се случва, Пробвала ли си различни варианти, Опитайте по обратния начин",... и подобни. Но пак си зависи от човека.
Когато бях с малки деца си мислех че правя всичко правилно и се ядосвах, аакоо малкия не иска пюре например. Нямах много време да се ровя из нета за варианти. Запознах се с нови майки и всяка си казваше как се случва при нея. Тога подбирах кое ще удачно в моята ситуация.