Мислите ли, че боят изгражда?

[Ива Тодорова]

Не и съм много против. Моите родители никога не са ме удряли, и ето че съм станала човек. При това смятам достоен и добър.
Да удариш дете ми се струва безумие, доказателство че друго не можеш да измислиш или направиш. Децата после нали подражават на родителите си? А се възмущаваме колко агресивни са станали.

[nefertiti]

Категорично, не. Физическото и псиническо насилие, може само смачка човека.

[Dalia]

Абе и аз да си призная , не съм им спестявала шамарите на моите хубостнци, докато бяха малки. Ми то не се издържа 2 момчета с година и нещо разлика представете си те как се бият за всяко нещо, което не мога да разделят. Пробваш с думи, със заплахи и като не хванат място тези методи включваш плесниците. Никой не говори за бой на убиване, а леко възпитателно пошляпване. Който ми каже че не го е правил, евала, за търпението и спокойствието му!

[Good girl]

Как може насилието да води до нещо хубаво?! Може само да превърне детето в комплексар, или в човек, който също посяга, като защитна реакция.
Изграждат ласките, окуражаването, обичта, прегръдките.

[Стефи Колева]

Мен са ме пошамарвали като дете. Не казвам че е било готино, но сега смея да твърдя, че съм човек с възпитание и уважение към останалите.
Не че искам един ден да си удрям детето, напротив. Просто..не означава непременно, че детето ще е травмирано или че родителите не стават.

[nefertiti]

Няма такова понятие като възпитателен бой.