Успявате ли наистина да преживеете старите гаджета?

[Ivi&Sasho]

Ако човек е наясно със себе си и знае, че раздялата е трябвало да се случи, преживяването е неминуемо и е нещо нормално. Сега, зависи от коя страна си - ако си този, който иска да се раздели, е нормално да не го преодолееш лесно. Ама ако си инициаторът, не би имало проблеми.
За преживяването е важно да имаш приятели около себе си, както и ангажименти. За да не потънеш в черните си мисли.

[Dalia]

Според мен човек може да преживее само тези, с които нещата са стигнали до естествения си край с раздяла. Най-трудно се преживяват , да не кажа невъзможно тези, с които са останали недоизказани неща... Някой с който ви е разделило времето и пространството, а не противоречията и несходство в характерите ви. Защото винаги остава да виси във въздуха онзи въпрос: Какво би станало , ако?
А, надеждата е лошо нещо, тя може да убие човека!

[Innerlane]

не го разбирам това, какво толкова се оплаквате от бившите си гаджета, сериозно! Нали сте били двойка, не сте се разбрали - точка, толкова ли сте били глупави, че сте правили такива избори, че чак ви е срам и ви е лошо и едва ли не, страхотия ви казвам! Всички момчета,с които съм била се развиват добре,имат добра работа, свестни са, просто не сме изпитвали силни емоции един към друг, но не мога да им пожелая нищо лошо, нито мога да се срамувам, че се сещам за тях

Има връзки, които свършват грозно и няма как да останеш с топли чувства към човека. И аз имах един такъв, с когото живяхме заедно няколко години, а накрая се оказа, че от месеци ми изневерява с най-добрата си приятелка на работа и ме лъже най-нагло в лицето. Дали ме е срам, че така съм се излъгала в преценката си за този човек? О, със сигурност.

От друга страна, имам и бивше гадже, което безкрайно уважавам и до днес сме чудесни приятели, без въобще да има остатъци от неловкост или романтични чувства.

Така че всичко зависи до човека, на когото си случил, и как са се развили нещата. Няма еднократен всеобщ отговор за всички!

Но като цяло аз лично смятам, че всички съм ги преживяла. Прекалено съм ангажирана с настоящия, с детето, с работата, с ученето, с личните си интереси, за да седя и да си мисля за глупости от миналото.

[Ка Ме Лия]

Имах една връзка, която преживях наистина тежко. Буквално не исках да се запознавам с нови хора, не ми се излизаше с приятелите. Исках само да си стоя вкъщи.
Благодарна съм, че имах близки хора, които ми помогнаха да видя света пак цветен и хубав. Та, вероятно зависи от отдадеността във връзката.