Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
29 Май 2017, 12:20
Големият ми син се е напълнил с тайни и изобщо не иска да ми каже какво се случва с него.Не казвам, че се държи лошо, но има тайни. Питам го какво се случва, за нещо конкретно и той ми казва, че не иска да ми каже. Говори си тайно по телефона, скришом. Не ми дава да му подреждам раницата.

Вашите деца имат ли тайни от вас и как го приемате? Знам, че трябва да оставя да има личен живот и да се разпростира както намери за добре, особено на тази възраст (сега е на 14), но все пак се притеснявам да не тръгне по някой крив път и аз да съм изпуснала възможността да разбера какво се случва?
Вие как приемате тайните на вашите деца?? При момиченцата сякаш е лесно, имат си дневник и толкова... а момчетата... става толкова потаен, почти не иска да говори с нас, все има други дела за вършене.
29 Май 2017, 15:06
Трудно ми е, а трябва да приемем, че децата ни имат тайни, с порастването още повече. В тези години, които ти говориш, мисля, че е нормално. И е важно на децата да знаят, че ние сме там да ги подкрепяме и да им помагаме, а когато имат нужда от нещо.
29 Май 2017, 15:57
Това е част от развитието на децата, да имат свой собствен свят, в който да допускат само този, който искат. А тайните са нещо много съкровено, на тази възраст, все още са и неудобни, непознати. Остави го и бъди на близо, когато има нужда от теб да си там.Не настоявай, напомняй само за добрите практики и правилата, касаещи здравето и безопасността му.
29 Май 2017, 16:55
Според мен е нормално да има тайни. Все пак възрастовата граница си е възрастова, а и не всичко може да се сподели с родителя.. ако споделиш някои неща, може и по-зле да стане.
29 Май 2017, 17:41
А как се преглъща пристенението, тази тайна може да е пушенето на джойнт..
30 Май 2017, 10:31
Разбира се, че децата имат тайни, но трябва да се предусеща кога тайната е просто "тайна" и кога е с някаква умисъл, така да се каже.

Добре е родителите да имаме едно на ум, но и все пак, децата е нормално с порастването да се отдалечат от нас, да станат по-самостоятелни и да имат своите тайни. Аз обаче, когато имам притеснения, не се съобразявам много с тайните, притискам я да ми каже какво има, защото не мога да рискувам тайните да превземат връзката ни.
30 Май 2017, 13:50
Аз винаги съм имала тайни от майка ми, дав ече не влизам точно в графата на децата, но пък си нямам мои, така че успешно мога да се причисля към тези, които са от другата страна.

Напълно нормално е да имаме тайни от родителите си, нали за това са ни родители, а не приятели. Някои неща не ги споделяме с никой, родителите не са изключение, трябва обаче, те да са там, за да знаем, че когато имаме нужда от помощ, те ще са насреща и ще са готови да помогнат с каквото могат.
30 Май 2017, 15:42
Вие имате ли тайни от майка си?

Толкова мога да кажа по темата.
30 Май 2017, 16:03
Когато детето порасне е нормално да има тайни, когато има социален живот и приятели, също. То вече не пази само своите тайни, но и на приятелите си. Трябва родителите да се отнасят с разбиранае и в същото време да не спирате да повтарате кое е правилно и кое не. Нека детето ви има доверие, когато реши. :)
02 Юни 2017, 15:50
расте ше има тайни и няма да казва много нещаа но нали за това порасва за да си има своите тайни и моменти в които не споделя. ниекато родителите трябва да знаем 4е това се случва
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.