Какви примери сте взели от вашите родители и роднини?

[Lisica]

Сещате се как всеки от нас получава пример от своите баба и дядо, майка и баща. Някои ни учат подсъзнателно или нарочно да сме пестеливи, да сме отговорни към здравето си, да сме по-добри, да споделяме, да бъдем по-дисциплинирани, да сме мечтатели...
Може би е трудно, а може и вече да няма на кого да благодарите.. но нека тук си кажем какво сме получили даром от нашите роднини...
Аз съм се научила от баба си на ред, бях при нея като дете 2-3 лета. Тя ме научи, че е предимство да знаеш всяко нещо къде е, не губиш време в търсене, защото търсиш повече, отколкото ти трябва да го подредиш. От дядо ми се научих да следвам мечтите си и да се боря за любовта си. Той ми разказваше винаги как не се е отказал от баба ми, въпреки трудностите на това време, в което са живеели тогава.
От майка ми научих, че човек трябва да се бори за това, което иска и да се труди за него, всичко в материалния и реалния свят.
Вие на какво сте се научили от вашите родители?

[Jolene]

Да, някои добри примери съм си взела най-вече от баба ми, която ме е отгледала. Родителите ми почти не ме виждаха, а и май така беше с повечето от нас, които сме пораснали в онези години на село. Баба ми ме научи на морал и на достойнство, да пазя себе си и своите желания, да не се поддавам на провокации, както се случваше смного мои приятелки. Не само за интимния живот, но и изобщо за всяко нещо, което правиш, защото не искаш, но искаш да се харесаш. За това съм й най-благодарна, продължавам да го спазвам и до днес.

[Lisica]

Jolene , бабите ни имаха класа и достойнство! Моята още е жива и все още има какво да науча от нея за това каква трябва да бъде жената.. :)

[kalinka-kuku]

Моите баби не са ме учили на много неща, защото не съм прекарвала време с тях. Никой не ме искаше на село, все бяха заети и все отказваха на родителите ми, докато те и спряха да питат, де. Всичко, което знам и съм научила е било от моите родители, баща ми е много сериозен човек,но много отоворен към идеи. Той може да не харесва нещо, но да изслуша човека спокойно защо и какви са доводите му да го хареса. Така приема много неща, дори и да не са "неговите". Това и мен ме направи търпелива и спокойна и отворена за света. Сега спокойно приемам всеки един различен от мен ако той обаче може да ми даде доводи.
Майка ми пък е тотално обратно. :) Тя е истинска фурия, винаги вика и винаги е против всичко. Как се разбират толкова години заедно не знам.

[Monika_Spasova]

Прави сте, че рядко им благодарим, или поне аз. Сякаш не мога да им благодаря и т.н. Ето това научих от моите роднини - да не изразявам чувствата си. У нашето семейство винаги е било ненужно да се обсъждат подробности от това какво се случва с нас. Това май ми е подаръка от родителите. :)

[m0n4eto]

почти никакъв пример не съм взимала. Аз съм си аз, много съм различна от всичките ми роднини и си живея по мои правила.

[Krum]

почти никакъв пример не съм взимала. Аз съм си аз, много съм различна от всичките ми роднини и си живея по мои правила.

Тва е много странно, всички се влияят от средата, в която са израснали и приемат пример, дори и да не искат. :) Ако седнеш да си помислиш, ще откриеш много общо между теб и този, който е полагал най-много грижи за тебе. Страхът на повечето от нас да не се превърнем в родителите си е безпочвен, всички ставаме като родителите си.

[fawla]

Не се сещам кое конкретно мога да определя като плюс , който съм наследила. Май само кавгата на всички роднини съм взела.. повечето са кисели,ч е се не траят!

[kalina_216]

Моите родни ни ме научиха да съм търпелива. Най-вече майка ми ме научи на това. Винаги издържаше на всяко изпитание, винаги проявяваше търпение към всяка една моя лудория. Такова спокойствие и издръжливост. Не знам дали съм успяла да събера в себе си цялото нейно търпение. Тя е такава, че сякаш няма какво да я изкара от равновесие. Винаги постъпва разумно, винаги постъпва спокойно и кротко.

[Jolene]

на търпение така и не успяха да ме научат, винаги съм била много емоционална и действам спонтанно, все още имам този проблем, опитвам се да се конролирам, но не успявам. Научили са ме да си отстояваам мнението, поне това!