О, да, доста дълго, някъде 5-6 години. Имах нужда да се отделя от нашите, направо се преродих. Тогава човек се променя драстично. Става самостоятелен, отговорен, разширява си кръгозора.
Аз пък, като се замисля, никога не съм живяла съвсем сама. От бащиния дом, в квартира със съквартирантки, после у гаджето и сега вече - съпруг. Сигурно си има и своите плюсове, но не ми се е случвало.