Повечето от нас почват да живеят отделно от родителите си, когато си намерят половинка. Но това не е за мен, свикнах със самостоялтеност, живеех до скоро със съквартирантка, но тя сега ще се мести да живее с гаджето си. Намерих си по-евтина квартира и мога да си я позволя и да живея там сама. Но никога не съм била сама.. страхувам се, че ще се справя, дали ще ми е добре, или ще се чувствам много самотна? Дали няма да ме е страх от нощта?
Вие живеели ли сте сами, как сте се чувствали, може ли да кажете, че това е било от най-хубавите ви времена или всъщност сте се чувствали самотни и изоставени? Ако искам винаги може да се върна при родителите си, но не искам да правя такава голяма крачка назад, спроед мен.. Вие как мислите, лошо ли е да се живее сам?