Скоро четох някъде, вече не помня къде, следното, че всъщност не е много правилно да караме децата да споделят постоянно нещата си. Имам предвид - представете си, че детето ви носи някоя играчка - любимото си мече да речем и си играе с него, играе си, забавлява се, а отстрани идва друго дете, което почва да реве и да вика за играчката на вашето.
И ние винаги, за да угодиум на непознатите изтръгваме играчката от ръцете на нашето дете, за да успокоим другото и така се получава една неловка ситуация и за двете майки и получаваме отново едно доволно и тихо дете и едно, което пищи и реве. Сравнението беше, че представете си, вие си ровите в телефона, забравлявате се и някой идва и ви взема телефона без да ви пита и без да се съобразява с желанието ви. Да ви призная, от както го прочетох ползвам този метод, но и в същото време съм казала на дъщеря ми, че след като тя не си дава играчките, значи няма да иска и от другите техните неща. Много по-лесно се разбирам в това отношение с нея, отколкото преди, когато я карах да споделя всичко, без да му мисля много, че на нея не й е приятно, а когато някое дете не споделяше с нея тя беше объркана. Сега приема много по-лесно отказа, но и тя самата твърдо казва не. Вие как мислите?