Няма надежди да бъдат задържани в училище, те растат с мисълта, че някой друг ако има който да им дава, те няма защо да учат. Мога да ви дам пример с едно ромско семейство, което познавам, не са ми някакви близки, но знам ги какви са що са. Бащата 50 години работеше, синът му замина в чужбина, изпрати им пари на единия ден и на следващия бащата напусна работа, защото вече има кой да му дава пари, за кво му е да работи... ето с тая мисъл като живеят, за какво им е да работят и да се променят, нали като са неграмотни, неспособни ще им трябва само да ядат и да пият, а ние ще им плащаме сметките, ще се грижим за здравето им, ще им отстъпваме ред в магазина, за да не викат...
защо им е да учат, нали ученето е работа? А и доста от тях са в чужбина или по един или друг начин получават помощни, за какво им е да учат, като могат да ги оженят на тея години и децата да станат нечия друга отговорност, а те само да прибират помощите за тях?