Вече съм щастливо разведена от 6 месеца и не мога да се оплача от мъжко внимание. Като изключим, че е твърде рано да започвам връзка, все по-често взех да се замислям, дали наистина съм способна да създам такава? Сякаш нямам търпение да излизам на срещи, да чакам първата целувка, да мисля дали този или онзи се интересува от мен. Всичко ми се вижда толкова далечно и сякаш не е моето нещо. А да си призная, въпреки горчивия опит досега, не искам да остарея сама и може би съвсем естествено минават такива мисли покрай главата ми.
Вие мислите ли, че в наши дни бихте се справили със създаването на връзка, с това, през което сте минали , с това, което сте преживели. Можете ли да започнете на ново? Отново да се вълнувате от гаджета, отново да се вълнувате за срещи?