valiart написа:Има една приказка: "Малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи!"
Не е точно така, докато е малко детето му трепериш за едно, когато порасне му трепериш за друго, винаги ще ти е притеснено за детето, къде е с кой е, дори да е станало на 30 години.
Винаги съм твърдяла, че по-хубаво от родителството няма, няма по-голямо удоволствие от това да видиш как от мъничкото същество се изгражда човек. Според мен децата имат няколко фази на растеж - емоционален. Първата е до първата годинка - тогава се научава да елементарните нужди. Следва социализирането му в детската градина, тогава детето вече се запознава с останалите като него деца, общува не само с родителите си, а с лелички, учители. Следващата и за мен най- важна фаза е средното училище - там децата се научават да бъдат приятели, да отсяват хората, това е възрастта на емоционалните връзки, на любовта и последната е студентството - там вече вашето дете гради социално положение . Детето не израства за ден или два, израства за цял един живот!