Родителите ми са останали заедно заради мен.
това доведе до момента, в които с баща ми стигнахме до физическо насилие полежду си.
моята представа за стандартен дом е изградена от истории за тихо ръмжене и мрънкане.
Самият аз пия изключително рядко само с мисълта, че това ще доведе до тъгата на жена ми (по пример на моите родители). Не мога да отида на семейно събиране без да присъствам на средноголям скандал.
През годините осъзнах че съм напълно неспособен да поема адекватната роля на спокоен родител, защото постоянно се ужасявам, че ще се превърна в баща си.
Преди обвинявах мъжа в семейството за всяко нещастие, сега си мисля , колко съм преувеличавал....колкото и да ами е неприятно да призная се чувствам виновен, за това че те не са щастливи разделени, а са нещастни заедно.
Възрастни хора сме, не може да се мотивираме от глупости, за да не нанасяме травми на собствените си отрочета. Аз лично не бих повторил тази грешка.