Бой или разговор? Терапия за родители :)

[ПетърВн]

Не мисля, че трябва да сме приятели с детето. Не казвам, че и трябва да се очуждим от него, да не ни интересува неговото мнение, неговите интереси, мъки и притеснения. Но дете ще има приятели. На него са му нужни родители.

Разбира се не трябва веднага да се прибягва до бой. Сериозният разговор с детето, да му покажеш къде му е била грешката, да му обясниш защо това е неправилно е задължително. И ако това не помогне нека не използваме думата бой, но едно нашамарване би му припомнило, че ти си родителят и трябва да се вслуша в думите ти. Едно дете трябва да уважава родителите си.

[southern_sun]

Не мисля, че трябва да сме приятели с детето. Не казвам, че и трябва да се очуждим от него, да не ни интересува неговото мнение, неговите интереси, мъки и притеснения. Но дете ще има приятели. На него са му нужни родители.

Разбира се не трябва веднага да се прибягва до бой. Сериозният разговор с детето, да му покажеш къде му е била грешката, да му обясниш защо това е неправилно е задължително. И ако това не помогне нека не използваме думата бой, но едно нашамарване би му припомнило, че ти си родителят и трябва да се вслуша в думите ти. Едно дете трябва да уважава родителите си.

Много сте ми интересни като започнете да пишете коментари само и само от няма и къде, добре бе хора представете си ситуацията : Детето ви е избягало от час, отишло е в близкото кафе и е изпило две бири, след това е влязло в час и се е държало като последния идиот.Обажда ти се класната и ти казва всичко това! Ти вече си побеснял до няма и къде, а сина или дъщеря ти се опитва да те убеди, че първо са сгрешили човека, след това, че всъщност не са били две бири а една глътка и класната е луда. Как ще реагирате в такъв случай?

[ПетърВн]

Не мисля, че трябва да сме приятели с детето. Не казвам, че и трябва да се очуждим от него, да не ни интересува неговото мнение, неговите интереси, мъки и притеснения. Но дете ще има приятели. На него са му нужни родители.

Разбира се не трябва веднага да се прибягва до бой. Сериозният разговор с детето, да му покажеш къде му е била грешката, да му обясниш защо това е неправилно е задължително. И ако това не помогне нека не използваме думата бой, но едно нашамарване би му припомнило, че ти си родителят и трябва да се вслуша в думите ти. Едно дете трябва да уважава родителите си.

Много сте ми интересни като започнете да пишете коментари само и само от няма и къде, добре бе хора представете си ситуацията : Детето ви е избягало от час, отишло е в близкото кафе и е изпило две бири, след това е влязло в час и се е държало като последния идиот.Обажда ти се класната и ти казва всичко това! Ти вече си побеснял до няма и къде, а сина или дъщеря ти се опитва да те убеди, че първо са сгрешили човека, след това, че всъщност не са били две бири а една глътка и класната е луда. Как ще реагирате в такъв случай?

Ако въпросът е отправен директно към мен, в тази ситуация си личи, че детето наистина е избягало от час и е ходило да пие бира.

Както вече казах, не трябва веднага да се прибягва до бой. Ще се проведе сериозен разговор, защо го е направил, защо не му се е седяло в час, защо е ходило да пие, но не разговор с приятелски тон. Ще му се обясни, че "Добре досега не си правил така, не ме убеждавай, че нищо не е станало, знам, че си избягал и си ходил да пиеш, този път ще ти се размине, може и ти да си прав, че не си се провинил, но ако втори път се повтори ще загазиш."

Показвам му, че не съм доволен от постъпката, че ще има последствия ако наистина е било така, ако не е било така значи то е било право, не съм го наказвал или бил.

Но ако тази постъпка се повтори значи то не си е взело поука, не се е вслушало в моите думи и тогава бих го нашамарил и то с упровержението, че съм го предопредило.

След като е било предопредено и постъпката се е повторила, значи разговорите и приятелското отношение не дават резултат.

И все пак това е само и единствено моето мнение, не давам съвет как един човек трябва да отглежда и възпитава своето дете защото не съм имал лично възможността да го направя и не мога да твърдя дали този метод дава резултат. Това е просто едно мнение.

[teddy]

Яла съм бой един единствен път през живота си и той беше, когато избягах от детската градина и нашите се бяха поболели от притеснение. Разбираемо, нали Но за целия си съзнателен живот, не помня в друг случай да са ми посягали - нито майка, нито татко! Бяха ни приятели, всъщност и до ден днешен са такива, и ако не можем да се видим, то поне се чуваме всеки ден. Благодарна съм им за това, че са ме възпитали по този начин и много си ги обичам. Не, че не сме им създавали проблеми със сестра ми, но винаги сме се чувствали свободни да разговаряме с тях, каквото и да ни е мъчило или тревожило. Дано и аз така да съумея да възпитам дъщеря си Животът е много напрегнат и ни поднася трудност след трудност, но трябва ли да си изливаме нервите върху децата? Благодарна съм, че я има и че ми е жива и здрава, пък нека си е инато диване - това ще й помага в живота

[Finger]

Баща ми беше много строг, но ме е удрял само веднъж докато майка ми ми не шляпаше за щяло и нещяло, вероятно това го отчита като грешка, но аз не искам да я повтарям с моето дете.

[VIVI]

Боят определено не е разрешение на проблемите и по-скоро ще ги задълбочи, отколкото да ги разреши Бий магаре, по-магаре! Аз също пошляпвам малката по дупето, но за бой и дума не може да става. Не съм привърженик на тези методи и според мен са прекалено крайни. Агресията предизвиква агресия и ако това е подхода към нашите деца, то за тях ще е напълно нормално да посягат на по-слабите от тях

[rony_80]

Бъдете сигурни, че боят на децата ви няма да доведе до нищо положително и единствения ефект, който ще постигнете е да акумулирате агресия в собствените си деца. Аз съм на 100% за разговорите и не отстъпвам нито крачка назад! На децата трябва да им се говори, да им се обръща внимание. Боят е прекалено крайна мярка и често настройва подрастващите срещу нас. Мен са ме възпитавали по този начин и аз така се опитвам да възпитавам моите деца

[naydenoff]

Зависи какво се има предвид под думата "бой".
Ако говорим за системно насилие, разбира се, че не. Никое дете не трябва да бъде бито за щяло и нещяло. Понякога обаче трябва да има 1-2 възпитателни шамарчета.
Мен примерно, когато бях по-малък, са ме пошляпвали малко от малко, защото много лъжех и криех бележника, но това започва да дава положителен ефект във времето.
Като цяло съм "За" разговора. Винаги това е по-добрият и правилен начин за отстраняване на проблема, но "петицата" трябва да я има понякога, особено при по-разглезените.

[Снежана]

Зависи какво се има предвид под думата "бой".
Ако говорим за системно насилие, разбира се, че не. Никое дете не трябва да бъде бито за щяло и нещяло. Понякога обаче трябва да има 1-2 възпитателни шамарчета.
Мен примерно, когато бях по-малък, са ме пошляпвали малко от малко, защото много лъжех и криех бележника, но това започва да дава положителен ефект във времето.
Като цяло съм "За" разговора. Винаги това е по-добрият и правилен начин за отстраняване на проблема, но "петицата" трябва да я има понякога, особено при по-разглезените.

Боя си е бой от където и да го погледнеш. А какво означават възпитателни шамарчета? Къде е границата? То на дете на 3 години и един шамар му е достатъчен да за оглушее трайно!

[Genoveva]

Слабите вдигат ръка, силните възпитават с такт.