от Сватбата-Инфо Център » 16 Яну 2012, 12:38
Годежът – традициите не са това, което бяха
Много пъти сме гледали романтичен филм, в който по време на някоя вечеря на свещи мъжът пада на колене, държейки в ръцете си пръстен с огромен диамант и задава така чаканите от всяка жена думи: „Ще се омъжиш ли за мен”. Разбира се в повечето случай тя казва ”Да” и заживяват щастливо до края на живота си.
Всяка жена поне веднъж се е просълзявала на тази тривиална сцена и тайничко си е мечтала да дойде моментът, в който да се появи нейният принц с пръстен в ръка и съдбовното предложение.
Днес принцовете, като че ли не са много често срещано явление, а романтичният дух сякаш , че отдавна е напуснал мъжете. Малко са тези, които ще организират предварително цялото това вълшебно преживяване. Но много са жените, които желаят ръката им да бъде поискана точно по този начин – на колене под светлината на звездите или чрез някакъв друг романтичен жест.
Преди време годежът беше неизменна част от традициите , които съпровождат големият сватбен ден. Той се извършва в дома на момичето, където предварително е подготвена голяма празнична трапеза. Мъжът идва със своите роднини и много дарове, с които да „откупи” бъдещата си съпруга. След което, обяснява за какво всъщност е дошъл, въпреки че всички много добре знаят.
Бащата на момичето обаче, по традиция, казва, че тя е много малка, че е твърдо рано да се омъжва, но накрая се съгласява да я „даде” на бъдещия й съпруг с условието да я обича и да се грижи добре за нея. Следва тържество, с което да отпразнуват важното събитие. По-късно започва дълго и тягостно сбогуване с роднините, като обикновено всички плачат от вълнение , радост и дори малко тъга.
Идва и моментът, в който момичето се отправя с новите си роднини към своят нов дом, където я чака бяло платно с пари и цветя по него. Свекървата ги захранва с питка и мед, за да им е сладък животът, след което подарява на младата двойка дарове.
Има и някой тънкости в традициите , свързани с годежа, които е добре да се знаят от двойката решила да следва нашите стари обичай и да направи всичко така, както традицията повелява.
Когато момчето отива в дома на момичето, ако има и други хора с него – например неговите роднини, те трябва да бъдат нечетен брой, но може и да е сам.
Освен това ако роднините, с които младата двойка иска да сподели този миг са много или са от различни краища на страната, то според традицията годежът може да се проведе три пъти с различните хора, в три различни дни, които дори не е задължително да са един сред друг.
Днес обаче, цялото това събитие има по-скромен характер, а традициите определено не са това , което бяха. Обикновено момчето вече е предложило на своето момиче брак и двамата заедно са взели това важно решение относно бъдещия си съвместен живот. А срещата с родителите е само формалност.
Често отиват на ресторант, където родителите на двамата се запознават, ако все още не са имали тази възможност. След което обсъждат финансовата част, датата на сватбата, броят на гостите и други организационни въпроси.
Много от двойките дори решават да не правят годеж, тъй като го мислят за ненужна и остаряла традиция. Пръстенът, който мъжът е подарил на бъдещата си съпруга е символ на техният съюз, след което просто заживяват заедно до деня на сватбата си.
Годежът е един чудесен обичай , който в днешно време всеки възприема по различен начин. Но най-важното е , както и да бъде направен , той да остане скъп спомен за бъдещата семейна двойка.
