от Katerina Koleva » 26 Фев 2018, 10:53
Здравейте, казвам се Катерина и съм на 50 години. Следя редовно темите във форума, съпричастна съм към споделеното от други жени, които са излели болката си. Тяхната смелост да споделят даде кураж и на мен, реших и аз да разкажа за проблемите си тук, защото кой ако не други жени в моето положение може да ме разбере? Някои хора казват, че на 50 е време за нов живот, а аз се чувствам така, сякаш за мен животът отдавна е свършил. Децата ми от няколко години живеят в Германия, рядко се прибират тук, опитвам се да свикна с мисълта, че ще ги виждам все по-рядко, знам, че там имат шанса да живеят много, много по-добре оттук. Но съм самотна, родителите ми починаха, приятели все по-малко около мен, не работя, така се случи, че останах вкъщи като домакиня, някога това ми харесваше, но самотата започва да ме убива. Съпругът ми се прибира вечер, налива си ракийката, а като се омае, започва с обидите и негодуванието, от работата, от мен, от живота си... Казва ми, че съм грозна и отблъксваща и аз все повече започвам да му вярвам... Понапълнях последните години, нямам желание да се грижа за себе си, да се гримирам и кипря. Започвам да се мразя, да мразя живота си и всичко около себе си! Как да си помогна, как отново да върна живеца си? Нямам сили да се боря! Ако някой е чувствал същото, моля да ми даде съвет!