Помощ! Срещам се с по-възрастен мъж!

[Atina_]

Момичета, отскоро се срещам с по-възрастен мъж. Разликата ни е 16 години. По принцип винаги съм съдила моите приятелки, които са залитали по по-възрастни мъже, защото ми се е струвало нереално да поддържаш качествени взаимоотношения с толкова голям мъж. Е, сега се оказа, че и аз си намерих майстора. Запознахме се преди 2 месеца и тръгнахме почти веднага. Направо се чувствам като влюбена ученичка, въпреки че се имам за сериозна жена, която вече е преживяла тийнейджърските трепети и любови. Въпреки че между нас има силно сексуално привличане (и не само) имам усещането, че нямаме много общи интереси и постоянно се притеснявам дали ме взима на сериозно или е просто авантюра. Понякога в него усещам и манталитета на хората от неговото поколение, който се различава силно от моя (все пак аз съм дете на демокрацията). Друг път имам чувството, че се държи с мен като с баща. Постоянно внимателно обмислям всяка своя дума, за да не го засегна или да не прозвуча глупаво. Не разбирам всичките му шеги. Въпреки това само при мисълта за него в корема ми "пърхат пеперуди"... Искам да пробвам, но не съм сигурна дали има смисъл. Ще се радвам да споделите опита си и да ми дадете някакви наставления.
Какво трябва да знам за по-възрастните мъже???

[Малката Сладката]

Знаеш ли, ще ти кажа само едно: пенсиите се взимат след 7-ми!

[frezia-o]

Не ти трябва да знаеш нищо за по-възрастните, трябва ти да знаеш какъв е човекът до теб. Подобни обобщения са вредни и най-често неверни. Не разликата във възрастта е важна, важни са чувствата ви, желанието да бъдете заедно, общите цели. Ако се чувстваш спокойна, ако се радваш, когато си с него и си щастлива, ако има за какво да говорите, но и може да мълчите заедно, то няма нужда да мислиш на колко години е той и на колко си ти.

[Viktor.Ivanov]

Просто имаш по-добър вкус :) отлежало вино.

[Vasilka756]

Понякога в него усещам и манталитета на хората от неговото поколение, който се различава силно от моя (все пак аз съм дете на демокрацията). Друг път имам чувството, че се държи с мен като с баща.

.

Ъ, кво? ти на колко си ? звучиш като неуверено хлапе - казваш, че си сериозна жена, но се съмняваш в интелекта си? " не разбирам шегите му" - може би чувството му за хумур не е перфектно? не знам защо някои жени си мислят, че като мъжа е по-голям или има добро образование задължително е гений или по -умен/добър от теб. ти не си ученичка. няма нужда да обмисляш всяка дума - бъди естествена, че той да не е някакъв бог пред който да се доказваш? да, всеки иска да се хареса и да бъде най-добрата си версия пред другия човек в началото, но твоето ми се стува направо прекалено... ако не се отпуснеш и не се опиташ да гледаш на това като на нормална връзка, няма да разбереш дали тя има потенциал или не.

[Малката Сладката]

Значи, темата ми е супер тъпа, защото смятам, че да искаш съвет за мъж е като мъж да попита "как да го вкарам". Ама трябва малко да се намеся, защото не съм напълно съгласна с Василка. Веднъж излизах няколко пъти с един индивид, който се правеше на света вода ненапита, ама на мен ми беше ясен като бял ден. Та същия постоянно ми се извиняваше за някакви думи, които използвал, от сорта на "патка", "идиот" или "простак", за които аз не мисля, че някой трябва да ми се извинява. Аз използвам къде къде по-цветущи. И се чудих аз дали да си използвам ежедневния си език или да си сложа цедка на устата. На първите срещи бях много културна. После взех да го пробвам с някой друг лаф и като видях как ми се дръпна, реших да му направя на пук и да го шашна и започнах да псувам като каруцар. Той ми заяви, че на млада дама като мен не й прилягало да използва такъв език и, че било много грозно. Последното, което му казах беше да духа бахура.
Та, мисълта ми е, че трябва да бъдеш себе си, но в началото на връзката по-добре да не се излагаш цялата на показ, защото може и да го подплашиш. Разбира се, може и да направиш като мен и да теглиш една майна на тази пенсия. Ти си решаваш.

[lallali]

Аз имах връзка с по-възрастен мъж, точно преди да се омъжа, и като казвам възрастен, имам предвид, че аз бях на 23, а той на 48, скандално просто. Връзката ни нямаше нищо общо с любовния живот, който имах до момента, беше връзка без никакви изгледи за бъдеще, въпреки че мен това ме съсипваше, без "обичам те" и в същото време имаше много страст и любов между нас, много, безкрайно много разговори, аз буквално го боготворях, може би защото дотогава не бях срещала друг мъж с такъв ум но буквално изгорях в тази връзка, защото го ревнувах, исках повече, но той просто беше сложил някакви бариери на отношенията ни, отвъд които не ми позволяваше дори да помисля. След години си дадох сметка, че ми е направил услуга. Успях да го преодолея, днес аз съм имам семейство, съпругът ми е само с една година по-голям от мен, а не с почти 30 а възрастният мъж продължава да живее сам с все по-редки любовни участия Но той сам е избрал това, а аз съм благодарна, защото той направи всичко, за да ме отдалечи от себе си, ако не го беше направил, нямаше да срещна съпруга ми, а това вече нямаше да го преживея. Това, което мога да те посъветвам, е да не настояваш, а да оставиш нещата да се развият от само себе си, ти сама ще усетиш дали той иска да има бъдеще с теб или само си запълва времето...

[Ninna]

Дали един мъж иска да бъде с теб е нещо, което не може да се скрие! няма дали, няма ама как, ама защо, забравете тези глупости. Правилните, хубавите неща се развиват като по учебник, има ли колебание в единия, има съмнения в другия, това е. Ако искате и двамата тази връзка, няма да ви спре нито разликата във възрастта, нито разликите в манталитета, нито във възпитанието, нито в интересите. Това ми е мнението

[lallali]

Съгласна съм Нина, аз и съпругът ми сме доста различни, аз съм художник, а той има автосервиз, моите интереси са на 100 процента различни от неговите, но се срещаме някъде по средата той ме изслушва толкова внимателно по всякакви шантави въпроси а аз изслушвам неговите авто неволи, така че ако има желание, има и начин, убедена съм!

[penelopa]

Не ми изглежда като голям проблем голямата разлика между мъжа и жената. Според мен въпросът е да си паснат двамата и да успеят да преодолеят подмятанията, приказките и разликите помежду си. Напасване има при всички двойки, но одумванията не всеки може да ги издържи. Ако ти дава твоя човек нещо, което за момента те прави щастлива, давай. Времето ще покаже.