Второто ми раждане беше страхотно. Исках да е без медикаменти и без упойка. Анестезиолога ме убеждаваше, че това било най-жестоката грешка в живота ми, направо се чудя на лекарите каква клетва са полагали точно. Именно от тях тръгват митовете за ужасяващи раждания. А истината е, че ако раждането е немедикализирано, ако жената има възможност да се движи до последно и най-вече да роди в поза, която е удобна на нея, а не на доктора, раждането минава лесно и без проблеми. Все пак еволюцията е създала телата да ни се справят далеч преди медицината да измили епиозотомията и упойката. И така на моето второ раждане имах възможност да се движа до последно, но позата ми беше пак умряла хлебарка, заради тъпата болница, все пак ме болеше много по-малко, от колкото първия път с всички медикаменти и упойки.
А хич не искам да обяснявам, колко зле бях след първото раждане - упойка, разкъсвания, защото като сложат упойка и наблъскат окситоцин, лекарите бързат да избутат бебето през шийката на матката и ето ти куп травми, вместо просто да ме бяха оставили да ходя и да чакам докато нещата се случат....
Няма нищо страшно в дългото раждане, когато прогресира нормално - разкритието се случва за часове, поне 8-10 и обикновено в началото се усеща само лека болка. Много жени избират в този момент да излязат на разходка на пример. Колкото повече ходене и движение, толкова по-добре и по-малко болка, колкото повече лежане - толкова по-зле.
И така най-важното е, че втория път успях да се преборя за
първи контакт между мен и бебето и това беше най-страхотното и велико нещо в живота ми.
А.. и коментираха, че който бил имал малки ръце раждал по-трудно :) За да се водят подобни приказки ще да е било епично
