Разбирате ли се с родителите си?

[Gabbb]

Защо майка ми не ме разбира? Никъде не ме пуска да излизам, постоянно ми държи сметка! Чете ми скайпа фейса! Ужас! Вие така ли сте?

[зозо]

Когато бях на 14-15 години, доста се карах с нашите. Даже често се прекалявах. С течение на годините обаче това престана. Сега майка ми ми е като сестра и мога да споделя всичко с нея. С баща ми не стоят така нещата, но все пак имаме едни прекрасни отношения. Мисля, че е нормално в някаква пубертетска възраст да си по "агресивен" към своето семейство...но после нещата се нормализират.

[valiart]

На мен никога не са ми държали сметка, но и аз не съм злоупотребявала с доверието им. Трябва да се спазва добро поведение и от двете страни;)

[delinda]

Защо майка ми не ме разбира? Никъде не ме пуска да излизам, постоянно ми държи сметка! Чете ми скайпа фейса! Ужас! Вие така ли сте?

Нормално е майка ти да не те разбира, все пак сте от различни поколения. Моята майка също не винаги ме е разбирала и дори сега често се случва. Но най-важното, което трябва да знаеш е, че родителите винаги се стремят да дадат най-доброто на своите деца...Те искат ние никога да не грешим и да не повтаряме техните грешки и в този си стремеж понякога изглеждат прекалено строги (за нас). Едно мога да кажа от собствен опит - колкото повече растеш, толкова повече се убеждаваш, че родителите ти са били прави.

[spend]

Аз винаги съм се разбирала с родителите си...Никога не сме имали проблеми с тях...Може би сме се сдърпвали понякога, но никога нищо сериозно. Моите родители винаги са били и мои приятели, може би защото са доста млади, не знам...

[Marianne]

Никъде не ме пуска да излизам, постоянно ми държи сметка! Чете ми скайпа фейса! Ужас! Вие така ли сте?

Това не означава, че не те рабира Разбира, даже повече от колкото можеш да си представиш, затова и постъпва така Аз с радост мога да ти споделя, че най-добрата ми приятелка, всъщност е майка ми

[tweety]

Да ви кажа честно, аз трудно общувам с майка си, може би защото тя постоянно ме укорява за какво ли не. Докато бях по- малка с майка ми никога не говорихме за онази важни житейски теми, като за първия цикъл, за секса, за приятелите. Може би от тези нейни пропуски аз малко или много се поучих и се стремя да не ги повтарям, но знаете ли колко е трудно да си майка...?

[valiart]

Аз съм Ок с моите родители - Приятели сме!:)

[ogi-smile]

Всички съученици ходят на дискотека в пуловери и якета. Баща ми предлага да се облека в хубав костюм, който много ми отива. Мислите ли, че може да ме убеди лесно?
Едва ли, но той се кара с мен, мъчи се да ми вкара неговата представа за свят? Не може да разбере,че за мен главния авторитет са моите приятели, а облеклото ми е знак за това как искам да ме приемат другите и за принадлежността ми към моята среда. Как се обяснява това на един родител,който мисли, че знае всичко за моя свят и за това как аз да живея? Какво да правя?

[Memento]

Можете ли да се изнесете от вас го направете при първият удобен случай, бъдете самостоятелни. Най-развитите общества за това са развити понеже още от малки децата се подготвят за деня в който ще напуснат гнездото, стават самостоятелни от малки и в последствие натрупват много много житейски опит. А тука в България готованковци по на 30 и косур години си живеят още с мама и тати и това се смята за нормално