Прочетох туко що една много интересна статия, която няма да преразказвам, но ще ви кажа основните моменти.
Става въпрос за различни семейни ситуации - на щастливо семейство, поставящо храната на пиедестал, на семейство, в което родителите се карат и децата бягат от масата полугладни, трети вариант на самотно дете, ядящо пред телевизора, скучна двойка с единствен смисъл в живота да се храни.
Всъщност, не е скрито за нас, че начина, по който сме се хранили като деца и по-точно средата и начина на хранене на семейството е това, което сформира начина ни на хранене и в момента, като възрастни и модели, които следваме.
Замислете се как сте се хранили като деца, какво ви харесваше и кое не ви харесваше в домашното хранене и какви промени правите вие сега. Намирате ли общото между тогава и в момента, когато сами сте отговорни за храненето си?