Психически тормоз и родителска строгост ?

[silver933]

Никога не съм се замислял, че чрез самите ни очаквания към децата ние всъщност ги подтикваме да бъдат агресивни. Ако се замислите, в наши дни успеха е много важен - да си образован, да си намаериш хубава работа, за да бъдещ щастлив, заради това всички ние се стараем да накараме децата ни да учат повече, да са по-успешни и да се стараят. Нещо, което по наше време, когато бяхме деца не го е имало, никой не ни е записвал на сто курса, да ходим на английски още от 4 годишни, както се случва сега и то нерядко.
Изобщо, сякаш живеехме по-спокойно и по-щастливо!

[Monika_Spasova]

Според мен не е никак лесно да гледаш дете, нормално е в един момент да прекрачиш някои граници. За съжаление няма учител, който да ти каже как да се грижиш за детето сии без значение колко четеш по темата, най-добре е да говориш с психолог, който да обучи и теб и детето ти.Което вече е едно кофти възпитание,което се изнизва от родителя и се прехвърля върху някой друг.

[kalinka-kuku]

Според мен не е никак лесно да гледаш дете, нормално е в един момент да прекрачиш някои граници. За съжаление няма учител, който да ти каже как да се грижиш за детето сии без значение колко четеш по темата, най-добре е да говориш с психолог, който да обучи и теб и детето ти.Което вече е едно кофти възпитание,което се изнизва от родителя и се прехвърля върху някой друг.

разбира се, че не е , но трябва човек да си гледа детето и да му предава от опита си, като не може ще потърси помощ, това не епрехвърляне на отговорността, а именно, поемане на такава.

[*Пролет*]

Много е тънка границата между това да възпитаваш децата си и да ги подтискаш с правила. Вкъщи вечно се чудим дали не я прекрачваме. Понякога сякаш сме строги дори и за неща, за които спокойно можем да си затворим очите. Уж се усещаме, но дали всеки път, не знам.