Психически тормоз и родителска строгост ?

[boicheva]

Много често родителите не си дават сметка за "несъмнената" си, според Зугмунд Фройд , но неосъзната готовност за агресия, която е резултат на скрити вътрешни конфликти. Няма друг по- подходящ обект за разтоварване на напрежението, за голяма част от родителите, от собственото им дете. Често те възприемат децата си като "собственост", която винаги е "под ръка".Родителите често преминават мярата на хуманно отношение и третиране в регулирането на поведението на децата си, " прикрити" зад благовидния и достатъчно основателен мотив, че искат детето им да е "най- успешното","на-умното","най-доброто", да бъде винаги отличник, "на върха"и т.н. По този начин се активират " заряди" на детската агресия, предизвикана от гнева към неуспеха и страха, че не са отговорили на очакванията на мама и тати. Този тип поведение е свързан най- напред с училищните достижения на децата. Именно по този повод те стават по-често "жертви" на вътрешна "прикрита' форма на агресивно поведение от родители- с шамари или най-често словесна...
Парадоксално е, че много често децата предпочитат да бъдат набити,избират плесницата пред словесната атака.
Какво е вашето мнение за този родителски подход? Не ли това проява на скрити комплекси от страна на родителите, детето да бъде човека, който родителя иска или искал той самия да бъде,но не е успял?

[сиско]

Напоследък все по-често сме свидетели на родителска агресия. Знам наистина, че е все по-трудно да отгледаш едно дете, в забързаното ежедневие, по време на финансова криза, когато парите все не достигат или напрегнатото ежедневие, но децата не са виновни за тези обстоятелства. Когато децата се отглеждат с агресия, то те я приемат и много скоро след това и те изразяват агресия. Това е много жалко.

[boicheva]

И в това забързано ежедневие, все по- малко време отделя ме за децата си, което е причина за редица техни психически заболявания. А в малкото времето, което имат родители с тях го използват за критики и обвинения, за това че очакванията им не са се осъществили. Но не , защото детето е виновно, а защото родителя не е разбрал какво иска самото дете, какво му е интересно, с какво иска да се занимава и да го подкрепя в това, а не да се опитва да реализира собствените си мечти чрез детето си.

[GRIP]

И в това забързано ежедневие, все по- малко време отделя ме за децата си, което е причина за редица техни психически заболявания. А в малкото времето, което имат родители с тях го използват за критики и обвинения, за това че очакванията им не са се осъществили. Но не , защото детето е виновно, а защото родителя не е разбрал какво иска самото дете, какво му е интересно, с какво иска да се занимава и да го подкрепя в това, а не да се опитва да реализира собствените си мечти чрез детето си.

Да напълно съм съгласен със по горе написано.Не бива да превръщаме нереализираните си мечти в бреме за нашите деца.

[boicheva]

Нека им помогнем да реализират собствените си мечти и потенциал. Това, че са ни деца не дава правото да им предначертаем пътя. Те го избират, а ние сме до тях за да ги подкрепим. Разбира се говоря за път,който не е свързан с лоши пророци( наркотици, алкохол, зависимости и т.н )

[radowen]

Нека им помогнем да реализират собствените си мечти и потенциал. Това, че са ни деца не дава правото да им предначертаем пътя. Те го избират, а ние сме до тях за да ги подкрепим. Разбира се говоря за път,който не е свързан с лоши пророци( наркотици, алкохол, зависимости и т.н )

Напълно съгласна! Трябва да умеем да общуваме с децата си и да ги приемем такива, кавито са, а не да слагаме тях и поведението им в някакви рамки! Трудно е, но да си родител е преди всичко Обич и Отговорност!

[tweety]

Напоследък все по-често сме свидетели на родителска агресия. Знам наистина, че е все по-трудно да отгледаш едно дете, в забързаното ежедневие, по време на финансова криза, когато парите все не достигат или напрегнатото ежедневие, но децата не са виновни за тези обстоятелства. Когато децата се отглеждат с агресия, то те я приемат и много скоро след това и те изразяват агресия. Това е много жалко.

За съжаление си болезнено права! Много често се случва децата ни да бъдат една много добра проекция на самите нас или по-точно на това, което не сме могли да бъдем.
Не знам познат ли ви е авторът Джубран Халил Джубран, ето един цитат от неговата книга " Пророкът"

"Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа на живота към себе си.
Те идват чрез вас, но не са от вас.
Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.
Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите,
защото те имат свои мисли.
Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им,
защото те живеят в дома на бъдещето,
в който не можете да влезете дори в сънищата си.
Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте
те да са като вас.
Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.
Бъдете лъка, от който децата ви,
като живи стрели, се изстрелват.
Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността,
и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му
да отлети бързо и надалеч.
Нека лъковете ви да бъдат опънати
от ръката на Стрелеца към радостта."
Джубран Халил Джубран

[boicheva]

Познат автор, много хубаво казано. Днес сутринта отново коментираха домашното насилие, статистиката е ужасяваща от кризисния център в Перник, случаите които разказаха бяха потресаващи. Не сме ли прекалено търпели ви към тези неща. И докато не станат крайни ситуациите никой не посещава и не търси помощ от психолог, от консултации в някой център. Не правилно е мисля, че е когато едно дете е тормозено от родителите, то да се връща отново там след време,защото били биологичните му родители. Да, но ако се е работило и с родителите, и сме сигурни че те няма да му навредят, в противен случай не мисля, че е редно.

[southern_sun]

Познат автор, много хубаво казано. Днес сутринта отново коментираха домашното насилие, статистиката е ужасяваща от кризисния център в Перник, случаите които разказаха бяха потресаващи. Не сме ли прекалено търпели ви към тези неща. И докато не станат крайни ситуациите никой не посещава и не търси помощ от психолог, от консултации в някой център. Не правилно е мисля, че е когато едно дете е тормозено от родителите, то да се връща отново там след време,защото били биологичните му родители. Да, но ако се е работило и с родителите, и сме сигурни че те няма да му навредят, в противен случай не мисля, че е редно.

Разбирам колко си внимавала в час, да това са последните приумици на управниците ни. Не смея да твърдя, че е по добре детето да бъде отглеждано в социален дом, където също има достатъчно насилие, но смяташ ли, че един родител насилник би могъл да бъде променен коренно? Аз не смятам! Веднъж вдигнал ръка да удари, той повтаря и потретя.
Знаеш ли всичко е толкова тъпо и скапано, че колкото и да се опитваме да го оправим не бихме могли. Виждала съм дете, бито с маркуч от баща си, след това насилвано физически от съучениците си. Жалка картинка! То е като ранено животинче! Ако всичко ни е наред в държавата, имаме достатъчно работа и добро заплащане смятам, че нещата ще се потушат на 50%, но ...

[boicheva]

Да, много съм внимавала час и продължавам да внимавам не знам дали ще се промени родител, който е бил детето, навярно не! Но не мисля, че ако всички имат работа и заплащането е добро тези насилия ще изчезнат. Не ли проблема по- дълбоко- в мисленето, ценностната система, манталитета и пр? Каквото и да се промени в държавата, не се ли промени мисленето и нагласите, да се върне морала във всеки един от нас, неписаните закони, които съществуват между хората: това да уважаваш живота на другия, да не го нараняваш, да не подриваш достойнството му и т.н , няма никакво значение колко заплата взема!