от m0n4eto » 21 Юни 2019, 14:32
Споделям тази история, мисля, че ще помогне на много бъдещи мами:
Pacienti написа:
Моя грешка, не ти се отваря защото групата е затворена. Няма възможност за споделяне, ще копирам самия текст:
"Здравейте, след много подготовка и трепетно очакване на 4ти юни се запознахме с втория ни син Матей, роден с УСПЕШНО цезарово сечение :) Тъй като групата ми беше много полезна, искам да ви споделя и моя опит, но предупреждавам, че не ме бива по късите разкази...
Винаги съм смятала, че раждането е велик момент и никога не съм се съмнявала, че е най-добре да е такова, каквото природата го е задала. Първото ми секцио беше през юли 2015г и все още говоря за него през сълзи. Нямах никаква подготовка тогава, мислех, че доверието към лекаря и болницата е достатъчно. Преносвах, опитаха индуциране на 7мия ден, шийката не беше готова, контракции не получих и преминахме към операция. Разбира се, втората ни рожба исках да родя естествено. Както първата, така и втората ми бременност бяха безпроблемни и много щастливи. Още преди да забременея за втори път много се интересувах за VBAC и събирах информация. Бях решила, че искам до мен да бъде дула, бях решила и коя да е преди да се запознаем дори :) Исках да имам доверие в лекаря, не само в професионалните му качества, но исках да знам, че и той вярва в моя успешен VBAC. Исках и в болницата, която избера, политиката да позволява бебето да не се отделя от майката, без значение начина на раждане. Исках и таткото да бъде с нас.
Така вече бях в началото на 9тия месец и се чувствах много спокойна с уверения в успеха ни татко, дула Благовеста, акушерския екип на Свети Лазар- Ла Вита Нова (Олга, Емилия и Галина) и доктор Дончева... всички вярващи и подкрепящи моето естествено раждане. Нещата, които обсъждахме като евентуални "затруднения" бяха позицията на бебето, която не беше оптимална, големината му (очакваше се да е голямо бебе с голяма главичка), и евентуално преносване заради първото такова (но с тази разлика, че сега терминът ми беше точен!). С Благовеста се подготвяхме за раждането, имах две консултации с Ла Вита Нова, където също получих ценни съвети и насоки. Там, както и при доктор Дончева проследявахме тоновете на бебето и другите стандартни неща. При срещите ни, всички бяха толкова позитивни и подкрепящи, че направо си чаках уговорените ни часове с вълнение.
И така, няколко дни преди термина ми (09.06) раждането започна с изтичане на води. Веднага след това започнаха и леки болки. След няколко часа контракциите станаха регулярни, все още не силно болезнени. Отидохме в болницата, тоновете на бебето обаче, не бяха много добри за този начален етап на раждане, тъй като стояха на моменти около 110-115, и при контракции падаха. Следяхме ги през час-два, с уговорката, че няма спешност и засега изчакваме. Позицията на бебето продължаваше да не е оптимална и седеше високо. Междувременно контракциите станаха много силни и болезнени, като след почти всяка повръщах. Станах много замаяна и не се чувствах добре. Но най-вече ме тормозеха мислите за нестабилните тоновете, вече изтеклите води и бавния прогрес, позицията на бебето, предното секцио и тн. Стигнах до 6см разкритие и най-вероятно след още няколко часа щях да стигна 10см, но записите на тоновете ставаха все по-тревожни. Всички бяхме единодушни (дори мъжът ми, който до последно вярваше в успеха ни), че риска вече не е оправдан и преминахме към секцио. Ниските тонове на бебето са били вероятно заради позиционирането му и особеност на таза, където е била главичката му. Бил е и с оплетена пъпна връв около тялото и врата, заради което е стоял високо.
След като извадиха бебето и минаха обичайните процедури за него, го отнесоха при татко му и Благи в стаята, където след края на операцията преведоха и мен. Имахме незабравими първи часове заедно.
Аз съм много, много доволна, че дадох шанс на това раждане, че напреднахме доста, че Матей избра кога да се появи, и че и неговото, и моето тяло бяха готови, и макар финала да не беше както си мечтаех, оставам с чувство за удовлетвореност и благодарност!"
