Как са възприема ли децата в неравностойно положение древните държави?
Спартанското възпитание и социализацията са отразени в "Жизнеописанията" на Плутарх: "Възпитанието на детето не зависи от волята на бащата. Той го поднася на старейшените на рода,които го отглеждат. Ако то е здраво и добре развито, те го връщат за възпитание на бащата, отделяйки му един от деветте участъци земя,а слабите, уродливи деца хвърлят в една пропаст около Тайгета. Те смятат,че животът на такова дете няма да донесе полза нито на самото него, нито на обществото,тъй като природата от самото начало не му е дала сили и добро телосложение."
Това е едно твърде крайно решение, което трябва да ни е за пример, че това не е начина. Хубавото е,че на тези лица със специфични нужди, вече се гледа не със съжаление,а на хора които могат да живеят наравно с нас, стига да им дадем шанс и нужните специалисти. Които специалисти да им помогат да развият умения за справяне и техните лични заложби. Да спрат да бъдат етикетирани, защото такава дума като "инвалид" в Англия е забранена,тъй като в превод тя означава " невалиден". Използват се думи, които да не етикетират лицата със по специални нужди. Така те ще се чувстват по малко изолирани и различни. А нали всички все различни ? Всеки един човек е уникален сам по себе си и неповторим с качествата, които притежава!