Frac написа:Не че е лесно да се контролират приятелите на децата ни, но в тази възраст е още по-сложно. Въпреки това мисля, че е добре да се говори в къщи кое е добре, кое не - като действия, отношения между хората. То е ясно, че като си изпатят го разбират, но все пак има шанс да се чуе нещо между редовете.
Напълно съм съгласна с теб, че трябва да се говори и то много у дома с децата независимо от това в каква възраст са. Още повече пък, когато са в толкова деликатна, каквато е тийнейджърството. и на такава деликатна тема каквато е приятелството. Всички знаем, че приятелите са тези, с които децата прекарват много време и с които се асоциират и те самите. Това го отчитам за мой минус, но така оставих синът ми да дружи с дете, което не е до там с добро поведение, като това приятелство рефлектира върху него и му донесе доста проблеми в училище, с учителите и съучениците му. В един момент беше като заслепен, аз му говоря той си прави, каквото си знае все 1 не се отнася за него, но се случи нещо, което доста промени отношенията му с това дете и сякаш моя се отрезви изведнъж и нещата приключиха от самосебе си. А не е като да не съм говорила преди това, че това е хубаво, това лошо и т.н и т.н. Но може би всеки сам трябва да направи своите избори.