Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
08 Ное 2018, 13:53
Вчера имах кофти ден на работа. Случиха се някои неща, аз се напрегнах, просто се почувствах тъпа и не достатъчно способна.
Замислих се че цял живот е било така. Страхувам се да греша, срамувам се че не мога това или онова. Самообвинявам се. Върнах лентата назад и толкова подобни ситуации си спомних, че чак се стреснах. От съвсем малка майка ми ми даде да разбера, че вкъщи оценка под 4, и то в краен случай, не мога да нося. Очакваше от мен да мога всичко. С обяснението уж да не завися от други хора.
Записа ме на няколко курса - по немски, лека атлетика, рисуване и какво ли още не. Даже не ги помня всичките. И колкото и да исках да търча по площадките или да се излежавам вкъщи, нямаше как.
С годините ми се е натрупало това очакване да съм най-добрата, да мога едва ли не всичко.Вече усещам че обвинявам майка ми за това. Чувството е ужасно. Никога не бих го причинила един ден на децата си - болни амбиции, претоварване и очаквания. Убива толкова много в едно дете.
08 Ное 2018, 18:09
Абсолютно си права! Свръхамбициозните родители понякога нанасят толкова вреди, колкото и неглижиращите децата си. Не обвинявай майка си - тя е мислела, че прави най-доброто за теб. Продължавай смело напред!
12 Ное 2018, 16:28
Ужасно звучи това и ти съчувствам. Аз съм имала късмета да израсна с умерени родители, които просто искаха да съм щастлива. Не са изпадали в крайности. Но със сигурност травмата за теб е била тежка. Важното е човек да си вземе поука какво да НЕ прави един ден.
12 Ное 2018, 16:54
Леле, докато четях все едно за себе си четях. Ама в по-срамната позиция - на амбициозния родител. Сега се замислям че може би понякога наистина прекалявам с очакванията и критериите си. Трудно ми е обаче да се спра. Ако се усетя, го правя. Понякога и мъжа ми ми казва че прекалявам. Не искам един ден детето ми да ме обвинява по същия начин.
И, да, аз уж също го правя за негово добро, но май ще се окаже мечешка услуга. Постоянно го натискам да учи езици, за да се изнесе от страната като завърши. Страхувам се да не би да не е конкурентоспособен и да не се справи един ден с живота . Искам да умее всичко.
13 Ное 2018, 15:31
Сигурно наистина е ужасно. Аз съм загубила майка си като дете, отгледа ме баща ми, при това сравнително либерално. Така че и моите деца така възпитавахме - без натиск, без критерии. Дано успееш да се отърсиш от това. Може би ако се виждаш известно време с психолог ще ни се отрази добре.
14 Ное 2018, 10:47
Защо не опиташ да говориш с майка си сега, от позицията на вече зряла жена? Може би много ще ти олекне. Това няма да промени миналото, но ще внесе спокойствие в душата ти най-вероятно. Стаения гняв е болест направо.
14 Ное 2018, 12:24
Ето заради такива уж възпитателни методи, децата в един момент се отдалечават от родителите си и не ги търсят. Подсъзнателно искат да се дистанцират, защото са гневни и ги упрекват за подобни грешки.
17 Дек 2018, 15:38
Улавям се, че понякога и аз проектирам собствените си амбиции върху детето и знам че НЕ Е ок. Поне съм го осъзнала. Но моите родители са се държали строго с мен, що се отнася до ученето и оценките. Високите очаквания много натоварват, но и трудно човек бяга от начина, по който той самия е бил възпитаван. Добре че мъжът ми ме сваля на земята в такива моменти. Нашето дете си е отделна личност, не бива да го обременявам, а само да го подкрепям и насочвам. Без да го подтискам.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.