Вчера имах кофти ден на работа. Случиха се някои неща, аз се напрегнах, просто се почувствах тъпа и не достатъчно способна.
Замислих се че цял живот е било така. Страхувам се да греша, срамувам се че не мога това или онова. Самообвинявам се. Върнах лентата назад и толкова подобни ситуации си спомних, че чак се стреснах. От съвсем малка майка ми ми даде да разбера, че вкъщи оценка под 4, и то в краен случай, не мога да нося. Очакваше от мен да мога всичко. С обяснението уж да не завися от други хора.
Записа ме на няколко курса - по немски, лека атлетика, рисуване и какво ли още не. Даже не ги помня всичките. И колкото и да исках да търча по площадките или да се излежавам вкъщи, нямаше как.
С годините ми се е натрупало това очакване да съм най-добрата, да мога едва ли не всичко.Вече усещам че обвинявам майка ми за това. Чувството е ужасно. Никога не бих го причинила един ден на децата си - болни амбиции, претоварване и очаквания. Убива толкова много в едно дете.