от Сашка » 01 Яну 2016, 07:04
Нормално е всеки да постъпва според собствените си разбирания. Да "Дядо Коледа е по-скоро идея и чувство", мит, приказка, легенда за нещо красиво. За сбъдване на мечтите и желанията на малки и големи. Но Дядо Коледа не е непременно майстор на материални подаръци. Повече е бил пожелание за здраве, семейство, деца, дълголетие сред масата народ. Материалното се появява в по-заможните, които смятат здравето и дълголетието за даденост. Семейството като необходимо зло - все пак им трябват наследници, на които да оставят имането, а децата - 2-3 някак си ще направят - то слугите ще ги отгледат.
Какво представлява легендата за Дядо Коледа. Един баща имал 3 дъщери. Сам бил - вдовец. Беден бил - нищо нямал. А дъщерите вече били за женене. Нямат прикя (чеиз) при нас, зестра при латините. Притеснявал се старият им баща как ще ги задоми. Било в навечерието на Коледа. Почнал той да се моли на Бог да му помогне. В това време Свети Никола се прибирал и чул молбата на стареца. Вечерта по късна доба подхвърлил една кесия с жълтици в къщата. Така стария баща успял да задоми най-голямата си дъщеря. На втората година средната, на третата най-малката. Благодарил стария баща на Бог за помощта и го помолил да го прибере при Него си.
Това е легендата за Дядо Коледа както я знам аз. За това на някои места го наричат Санта Клаус. Аз съм съгласна, че ние сме различни по дух, житейски опит, образование, но чак пък с толкова злъч да се коментира към инако мислещите не очаквах. Чак болезнено усещам размахан показалец насреща си.
Рождество е семеен празник. Какво да си мисля освен, че сте расли и/или живеете в неуспешни семейства. Разочаровани от всичко и всички, а може би най-вече от себе си. Явно няма символи или красота, която да погали вашите очи, сърца. Ненаситни чакате много, от голямо по-голямо.
Като сме започнали така да питам, а кога смятате да кажете на децата си, че сте смъртни, че не сте вечни? Може би преди да ги родите, щото може да ви няма докато ги раждате. Ама това го смятате за даденост. Кво толкова, едно раждане. Имах колежка, излезе по майчинство. Роди й се дъщеричка. На първия й рожден ден на таткото му прилошава - болница - откриха му рак четвърти стадии. Отивайки до болницата друга кола блъска тяхната и тя почина. След месец и съпруга й я последва. Децата останаха сирачета - баткото на 5 год., момиченцето на 1,5 год. При толкова мъка трябва ли тези деца да нямат някаква илюзия, вяра, че има и хубаво в живота?
Аз не ви казвам в какво да вярвате или не. Не ви казвам как да гледате и възпитавате децата си. Нямам нищо против да чуя вашето мнение по даден казус, но моля не ми размахвайте пръст пред лицето пишейки. Бъдете по-благи, а не осички или змийчета. Ето за това е Дядо Коледа.