Съществува ли Дядо Коледа?

[Margo]

post.jpg (38.77 KiB) Прегледано 4829 пъти

Сигурно като малки за ви разказвали историята за добрият старец, който живее в Лапландия и знае всичко за всяко дете. Как цяла година заедно със джуджетата изработват нещата, които сте си пожелали и на Коледа тръгва с шейната и елените и разнася до всеки дом подаръците. След като пораснем обаче тази фантастична история остава някъде във времето и бива заместена от други, малко по-реални.
Имаме ли нужда от едни такива фантастични истории като тази за Дядо Коледа за да избягаме макар и мислено някъде далеч във фантазиите си?

[delinda]

Обичам да се връщам в детските години, когато пишех едни дълги писма с желания към Дядо Коледа. Някак илюзията, че съществува един белобрад старец, който ще ти донесе подарък в коледната нощ, е много приятна. Всъщност самата изненада и очакването е много по-приятно от подаръка под елхата.

[tweety]

Може да звучи инфантилно, но аз все още вярвам в Дядо Коледа. Харесва ми да вярвам в доброто, дори когато дъщеря ми беше малка правех всички възможно за да я накарам и тя да повярва. Въпреки, че стоеше будна до късно на Коледа за да чака белобрадия старец, аз тайничко се промъквах и слагах подаръка под елхата и след това я убеждавах, че го е изтървала за секунди. За мен това не е някаква заблуда, в която вкарваме децата си, напротив толкова е хубаво да вярваш в нещо а съвременния живот не ни предоставя тази възможност.

[Dia]

post.jpg

Сигурно като малки за ви разказвали историята за добрият старец, който живее в Лапландия и знае всичко за всяко дете. Как цяла година заедно със джуджетата изработват нещата, които сте си пожелали и на Коледа тръгва с шейната и елените и разнася до всеки дом подаръците. След като пораснем обаче тази фантастична история остава някъде във времето и бива заместена от други, малко по-реални.
Имаме ли нужда от едни такива фантастични истории като тази за Дядо Коледа за да избягаме макар и мислено някъде далеч във фантазиите си?

Питай Гринч, Марго!

[pasta]

Разбира се, че съществувува, иначе щяхме ли всяка година да се надяваме, че по Коледа се случват чудеса

[spend]

Легендата за Дядо Коледа е свързана с един монах на име Св. Николай. Смята се, че Николай е роден някъде около 280 г. след н.е. в Патара, близо до град Мира, Турция.
През Ренесанса Св. Николай става най-популярният светия в цяла Европа. Дори след Революцията на протестантите, когато честването на светците бива разколебано, Св. Николай остава в паметта и сърцето на хората.
Св. Николай навлиза в живота на американското общество в края на 18 век. През декември 1773 г., и отново през 1774 г., нюйоркски вестник споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от смъртта на светеца.
Името "Дядо Коледа", което съществува и днес идва от датското име на Св. Николай - Sinter Klaas, съкратено от Sint Nikolaas /на датски означава Св. Николай/.
През 1804 г. Джон Пинтард, член на нюйорското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.
През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк" Св. Николай за патрон на града.
Традицията на Коледа да се раздават подаръци започва в началото на 19 век, като особена почит намира тя сред младото поколение. Пазаруването на подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално внимание на празнични реклами, които по това време представят най-новите и модерни Дядо Коледа.
Една година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, където могат да видят модел на Дядо Коледа в човешки размери.
През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари, за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Тогава няколко безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.
Карикатуристът Наст през 1881 г. дава на образа на Дядо Коледа ярко червеният костюм и белия пух. От рисунките му оживяват също така работилницата на Северния полюс, елфите и, естествено, г-жа Коледа.

[Margo]

Дори да звучи като приказка историята на Дядо Коледа е толкова красива. Всеки път когато си я прочета все повече искам да съм си останала дете.

[valiart]

хи хи....а вие как и кога разбрахте, че не съществува...

[GRIP]

Естествено съществува, това е всеки наш жест към близките и най вече към децата в тази хубава празнична нощ, Коледа.
Вярвам че съществува доброто и не трябва да го подлагаме на съмнение.Весела Коледа на всички.

[nadejdaig]

Дядо Коледа, Снежанка, джуджета и елени- с мъка казвам,че вече не вярвам в тях, но това не беше така докато бях дете. И не само децата имат нужда от тях, но и възрастните. Какво по-хубаво от един прекрасен семеен празник. Цялата атмосфера те кара да се чувстваш по по- различен начин- коледната окраса, подаръците..... Всичко това поне за малко те отдалечава от сивото ежедневие и прави всичко по- вълшебно.