Вредя или помагам на детето като уча с него?

[_Лилия_]

Откакто дъщеря ми започна училище забелязвам една кофти тенденция че вечер учим заедно - аз или баща й с нея. Уж ходи на занималня, а вечер се оказва че не е свършено всичко и се почва наново. Не коментирам факта че и ние с мъжа ми все пак сме изцедени от работния ден, но дали и на нея не й правим "мечешка" услуга. Защото така вероятно не се учи на самостоятелност и отговорност. Знае че все някой ще й напомни, ще й помогне
Вие учите ли с децата си или ги оставяте да се оправят сами, за да свикват?

[velvet_81]

Аз също го правя много често и ми се струва че не е ок. По-скоро правя "мечешка" услуга и така правим децата лениви и неглиже спрямо задълженията си.

[Таня Иво]

Моето е още малко, но смятам че не бива да се учи с децата. Освен ако няма нужда нещо да им се обясни. Иначе, нека свикват сами да си подготвят уроците. Ако нещо забравят, ами да си понесат последствията. Следващия път ще бъдат по-старателни и толкова.

[Светлето]

Докато мога, помагам аз. В един момент ще се наложи да се оправя сам, но засега съм си вкъщи и не работя, така че мога да се включвам в подготовката му.

[Karina_85]

Определено е мечешка услуга. Отделно че и вие, като родители, имате нужда от малко почивка.
На мен така ми решаваха нашите текстовите задачи по математика, така и не успях да ги науча и винаги са ми били омразни. Не правете подобни грешки

[Innerlane]

Моите родители, изключително интелигентни и начетени хора, много ми помагаха - разказваха по-увлекателно, по-подробно и по-разбираемо от учителите (не всички ги бива за учители), така че ми ставаше ясно всичко, което не съм разбрала в час или съм го забравила, докато е дошло време да се пише домашното. За мен не е мечешка услуга, а нещо, в което е хубаво да се помага на децата. Пак казвам, те не са ми писали домашните, нито са учили уроците вместо мен. Но са били насреща винаги да се включат за нещо, което не съм разбрала, да обяснят, да разкажат, да ме изпитат, ако имам нужда, или да проверят нещо, за което не съм сигурна и да обяснят грешката.

[flip]

Innerlane, за помощ няма лошо. Някъде по-нагоре го прочетох - не става дума за помощ, когато не разбира детето нещо, а за вършене на неща, които то само трябва да прави или поне да опита.
Абсолютно съм съгласна че родителят трябва да е насреща при нужда. Важното е то да се опитва самО да се справя.

[Frac]

Аз нямам голям опит, но преди два дни се наложи за първи път да се гледаме с големия вкъщи и съответно да учим. Еми хора, мъкаааа. 5 часа учихме някакви неща, с който той е готов в училище до 15:30. И се чудя: при мен ли си позволява да мрънка и влачи или на занималнята не схваща, а му помага госпожата. Та сега предстои да разбера.

[sky_100]

Frac, напълно е възможно да се глези повече вкъщи. Моите са така. Едно е при госпожите в училище, друго - вкъщи. Както с бабите и после с родителите. Поведението е коренно различно

[Буба Мара]

Откакто дъщеря ми започна училище забелязвам една кофти тенденция че вечер учим заедно - аз или баща й с нея. Уж ходи на занималня, а вечер се оказва че не е свършено всичко и се почва наново. Не коментирам факта че и ние с мъжа ми все пак сме изцедени от работния ден, но дали и на нея не й правим "мечешка" услуга. Защото така вероятно не се учи на самостоятелност и отговорност. Знае че все някой ще й напомни, ще й помогне
Вие учите ли с децата си или ги оставяте да се оправят сами, за да свикват?

Значи, нашата образователна система има много да учи за целодневното образование и резултатите от него. Навремето в началния курс на обучение дъщеря ми ходеше на занималня. Не само че не пишеше всички домашни, ами които бяха написани или бяха преписани директно от дъската, или написани от нея и проверени от учителката. Последните задачи се оказваха най-редовно сгрешени. Помагането на детето вкъщи не е мечешка услуга според мен. Мечешка ще е, ако се връщат със знания и просто ги намързява, а родителят им е патерица.